Пържени зелени домати

Кафене „Уисъл Стоп“

Уисъл Стоп, Алабама

18 ноември 1940

Чуканчето беше в задната стая и стреляше по картонени косове с пистолет с гумени стрелички, а Рут преглеждаше счетоводната книга. Иджи нахълта шумно през задната врата — връщаше се от риболовната екскурзия на Клуба на киселата краставичка.

Чуканчето скочи и се хвърли да я прегръща и за малко да я катурне на пода.

Рут се зарадва да я види, защото винаги се притесняваше, когато Иджи заминеше за повече от седмица, особено долу край реката с Ева Бейтс.

Чуканчето изтича на задните стълби, погледна и попита:

— Къде е рибата?

— Да си призная. Чуканче, хванахме риба, но беше огромна и не успяхме да я извадим от водата. Снимахме я обаче и само снимката тежи десет килограма.

— О, лельо Иджи, не сте хванали нищо!

И в този момент чуха:

— Ехоооо! С Албърт ви идваме на гости…

През задната врата влезе висока жена с добродушно изражение и коса, прибрана на кок. Водеше дребно бавноразвиващо се момче на годините на Чуканчето. Наминаваше на гости, както всеки ден през последните десет години; и те винаги се радваха да я видят.

— Здрасти, малката, как си днес? — попита Иджи.

— Добре — отвърна жената и седна. — А вие момичета как сте?

— Да знаеш, Нини, за малко да си опържим риба за вечеря, но явно тази седмица не кълве — засмя се Рут. — Вместо това ще ядем снимки.

Нини рече разочаровано:

— О, Иджи, как ми се иска да беше донесла някое сомче… обожавам ги.

— Нини, сомчетата не кълват посред зима — отвърна Иджи.

— Нима? Би трябвало през зимата да са също толкова гладни, колкото и през лятото, нали?

— Права е, Иджи — каза Рут. — Защо не кълват през зимата?

— О, не защото не са гладни. По-скоро е заради температурата на червея. Кой яде студени червеи, а?

Рут погледна Иджи и поклати глава, както винаги удивена от измишльотините, които й хрумваха.

— Е, това е логично — каза Нини. — И аз не обичам изстинало ядене, а пък нали даже да стоплите червеите, те пак ще изстинат, докато стигнат до дъното на реката, нали? Обаче като стана въпрос за студа, каква мразовита зима, а? Като на Северния полюс!

Албърт бе отишъл в другия край на стаята при Чуканчето и стреляше по картонените птици. Докато пиеше кафе, на Нини й хрумна нещо.

— Чуканче, дали би дошъл у дома да постреляш с пистолета по косовете, дето се трупат по телефонните жици? Не искам да ги убиваш, а само да ги подплашиш… Имам чувството, че подслушват телефонните ми разговори с краката си.

Рут, която много обичаше Нини, каза:

— О, Нини, не вярваш наистина на това, нали?

— Скъпа, така ми каза Клио.