25 юни 1969
С мъка на сърце ви казвам сбогом
С голямо съжаление трябва да ви съобщя, че това е последният брой на вестника. Откакто заведох половинката си на почивка в Южна Алабама, той не спря да мрънка да се преместим да живеем там. Намерихме си къщичка на брега на залива, тъй че след две седмици се местим. Сега старият глупак ще може да лови риба денонощно, ако пожелае. Знам, че го глезя, но въпреки всичките си странности той е много добър човек. Не знам какво да кажа за преместването, тъй че няма много да размишлявам по въпроса. И двамата израснахме тук в Уисъл Стоп и преживяхме прекрасни години с прекрасни приятели. Но повечето от тях се пръснаха по други места. Градът вече не е същият и с всички тези магистрали, дето ги строят, човек вече не знае къде свършва Бирмингам и къде почва Уисъл Стоп.
Всъщност като се замисля, ми се струва, че когато кафенето затвори, сърцето на града сякаш спря да бие. Интересно как подобно местенце може да сплоти толкова много хора.
Поне ни остават спомените, а аз съм и с любимия си мъж.
Дот Уиймс
П.П. Ако някой случайно ходи до Феърхоуп, Алабама, непременно да ни се обади. Аз ще съм на задната веранда да чистя рибата.