Пържени зелени домати

Кафене „Уисъл Стоп“

Уисъл Стоп, Алабама

16 юни 1936

В мига, в който Иджи чу гласовете навън край релсите, разбра, че някой е пострадал. Погледна през прозореца и видя Биди Луиз Отис да тича към кафенето.

Сипси и Онзел излязоха от кухнята точно когато Биди отвори вратата и извика:

— Момченцето ви го прегази влак!

Сърцето на Иджи за миг спря да бие.

Сипси вдигна ръце към устата си.

— О, Боже, Исусе Христе!

Иджи се обърна към Онзел:

— Дръж Рут тук. — И хукна към железопътната линия.

Когато стигна, видя шестгодишното момченце да лежи по гръб с широко отворени очи, взряно в събралите се хора, които го гледаха ужасени.

Щом я видя, то се усмихна и Иджи почти му отвърна с усмивка, като си мислеше, че всичко е наред, докато не зърна ръката му в локва кръв на цял метър от него.

Големия Джордж, който бе зад кафенето при скарата, дотърча след нея и видя кръвта в същия миг, в който и Иджи. Вдигна момчето и затича колкото краката го държат към дома на д-р Хадли.

Онзел беше запречила вратата на задната стая и не даваше на Рут да излезе.

— Не, госпожо Рут, не ходете там. Да почакаме тук, мила.

Рут бе уплашена и объркана.

— Какво стана? Нещо с детето ли?

Онзел я отведе до дивана, седна до нея и стисна ръцете й като в менгеме.

— Тихо, мила… поседнете тук, всичко ще се оправи.

Рут бе ужасена.

— Какво е станало?

Сипси още беше в кафенето и размахваше пръст към тавана.

— Да не си посмял, Боже… да не смееш да правиш такива неща на госпожа Иджи и госпожа Рут… хич не си го и помисляй! Чуваш ли ме, Боже! Да не си посмял!

Иджи тичаше по петите на Големия Джордж и двамата завикаха към къщата още докато бяха на три пресечки от нея:

— Доктор Хадли! Доктор Хадли!

Жената на лекаря, Маргарет, ги чу и излезе на верандата. Зърна ги тъкмо когато завиваха зад ъгъла и извика на съпруга си:

— Излез веднага! Иджи идва с Бъди-младши!

Д-р Хадли скочи от масата и ги посрещна на тротоара, все още със салфетка в ръка. Когато видя шуртящата от ръката на момчето кръв, хвърли салфетката и каза:

— Качвайте се в колата! Трябва да го закараме в Бирмингам. Ще се наложи кръвопреливане.

И докато тичаше към стария додж, извика на жена си да се обади в болницата и да съобщи, че идват. Маргарет изтича в къщата, а Големия Джордж, целият в кръв, седна на задната седалка с момчето в ръце. Иджи седна отпред и говореше на детето през целия път, разказваше му приказки, за да го успокоява, макар собствените й крака да трепереха.

На входа на спешното отделение ги чакаха медицинска сестра и санитар.

Когато понечиха да влязат, сестрата каза на Иджи:

— Съжалявам, но помощникът ви ще трябва да изчака отвън. Това е болница за бели.

Момчето, което не бе казало и дума досега, не сваляше очи от Големия Джордж, докато го носеха по коридора, но след като завиха зад ъгъла, го изгуби от поглед…

Целият в кръв, Джордж се подпря навън на тухлената стена, хвана се за главата и зачака.

Две пъпчиви момчета минаха покрай него и едното му се озъби:

— Я гледай, поредната чернилка, посечена в сбиване.

Другото се провикна:

— Ей, я отивай в негърската болница!

Приятелят му — без един преден зъб и с кривогледо око — се изплю, намести панталоните си и продължи с нахакана походка по улицата.