Пържени зелени домати

Траутвил, Алабама

2 юни 1917

Когато Сипси подаде на Онзел новородените близнаци, тя не можа да повярва на очите си. По-големият син, Джаспър, имаше цвета на мляко с кафе, а другият, Артис, бе черен като въглен.

По-късно, когато дойде да ги види, Големия Джордж за малко да се пръсне от смях.

Сипси гледаше в устата на Артис.

— Я виж, Джордж, туй бебе има сини венци. — Тя поклати слисано глава. — Бог да ни е на помощ.

Но Големия Джордж, който не беше суеверен, продължи да се смее…

След десет години обаче хич не му беше до смях. Тъкмо бе нашибал Артис с пръчка почти до смърт, задето бе наръгал брат си Джаспър с нож. Бе го пробол пет пъти в ръката преди едно по-голямо момче да го отскубне от брат му.

Джаспър бе станал и бе изтичал до кафенето при майка си стиснал прободената си ръка. Големия Джордж, който стоеше отзад при скарата, го видя пръв и го занесе до дома на доктора.

Д-р Хадли почисти раните и ги превърза, а когато Джаспър каза, че го е наръгал брат му, Големия Джордж за малко да потъне в земята от унижение.

Вечерта и двете момчета не можеха да заспят от болка. Лежаха в леглата си, гледаха пълната луна зад прозореца и слушаха крякането на жабите и песните на щурците.

Артис се обърна към брат си, който изглеждаше почти бял на лунната светлина, и каза:

— Знам, че не биваше да го правя, но така ми хареса, че не можах да спра.