Пържени зелени домати

Валдоста, Джорджия

28 април 1926

Деветнайсетгодишната Иджи ходеше с колата до Валдоста почти всеки месец две години и половина, за да гледа как Рут ходи и се връща от църквата. Просто искаше да се увери, че приятелката й е добре, и Рут така и не разбра за посещенията й. Една неделя обаче тя неочаквано спря пред дома на Рут, отиде до входната врата и почука. И самата Иджи се изненада, че се е озовала там.

Майката на Рут, крехка жена, дойде да й отвори и се усмихна.

— Да?

— Рут вкъщи ли си е?

— Да, горе е.

— Бихте ли й казали, че факирът на пчелите от Алабама е дошъл?

— Моля?

— Просто й кажете, че я търси нейна приятелка от Алабама.

— Няма ли да влезете?

— Не, благодаря. Ще изчакам тук.

Майката на Рут влезе и се провикна нагоре:

— Рут търси те някаква пчеларка.

— Какво?

— Имаш гостенка. Чака те на верандата.

Когато Рут слезе, остана като гръмната. А Иджи, която се опитваше да се държи небрежно, макар дланите да се потяха и ушите й да горяха, каза:

— Виж, не искам да те безпокоя. Знам, че сигурно си много щастлива и така нататък… Искам да кажа, сигурна съм, че си щастлива, но просто исках да знаеш, че не те мразя и никога не съм те мразила. Все още искам да се върнеш при мен и вече не съм дете, тъй че мнението ми по въпроса няма да се промени. Още те обичам и ще те обичам завинаги и не ме интересува кой какво си мисли…

Франк се провикна от спалнята:

— Кой е?

Иджи тръгна да слиза заднишком по стълбите на верандата.

— Само това исках да ти кажа… Е, аз ще тръгвам…

Рут, която не бе казала и думичка, я проследи с поглед как се качва в колата и потегля.

Не бе минал и ден, без да мисли за Иджи.

Франк излезе на верандата.

— Кой беше?

Рут, още загледана в колата, която вече се бе смалила до черна точица в далечината, отвърна:

— Една моя позната. — И се прибра вътре.