Пържени зелени домати

„Роудс Съркъл“ №212

Бирмингам, Алабама

8 август 1986

След като момчето в супермаркета я е засипа с обиди, Ивлин Кауч се чувстваше като жертва на насилие. Изнасилена с думи. Ограбена. Винаги се бе старала да не допуска да й се случи именно това, винаги се бе ужасявала да не ядоса някой мъж и от ругатните, които ще отнесе, ако го направи. През целия си живот бе ходила около мъжете по терлици като момиче, вдигнало полите си, докато върви през пасище, осеяно с кравешка тор. Открай време бе подозирала, че ако провокира някого, думите, които бе чула днес, ще се излеят върху нея и ще я унищожат.

И най-накрая това се бе случило. Но тя още бе жива. И започна да се замисля. Сякаш грубото държане на момчето я бе шокирало и най-накрая я бе накрало да си зададе въпросите, които бе пропъждала от съзнанието си заради страха си от отговорите. Каква бе онази сила, онзи дебнеща заплаха, невидимият пистолет, насочен към главата й, който контролираше живота й… Защо се страхуваше толкова от обидите?

Бе останала девица, за да не я нарекат пачавра или курва; бе се омъжила, за да не й викат стара мома; не бе феминистка, за да не я нарекат лесбийка или мъжемразка; никога не натяква и не повишаваше тон, за да не я обвинят, че е кучка…

Бе спазвала всички тези правила и въпреки това онзи непознат я повали на земята и я нарече с обидните имена, кои мъжете сипят върху жените, когато се ядосат.

Ивлин се зачуди защо винаги обидите са на сексуална основа. И защо когато мъжете искат да унижат друг мъж, винаги го наричат „женчо“. Сякаш това бе най-страшното нещо на света. Какво бяха сторили хората, за да заслужат подобни обръщения? Да ги наричат „путка“? Вече не обиждаха чернокожите, поне не в лицето. Италианците вече не бяха „жабари“ и „макаронаджии“ и в учтиви разговори вече не се използваха думи като чифути, чернилки, жълтурковци и мазни латиноси. Всички те си имаха групи, с които да протестират и които да ги защитават. Но мъжете продължаваха да използват подобни обиди за жените. Защо? Къде бе тяхната група? „Иска ми се Иджи да беше тук — помисли си Ивлин. — Тя нямаше да позволи на момчето да я обижда така. Обзалагам се, че щеше да го фрасне“.

Тогава реши да спре да размишлява, защото изведнъж изпита непознато чувство, което я уплаши. И така, с двайсет години по-късно от повечето жени, Ивлин Кауч се разгневи.

Разгневи се на себе си, задето бе толкова уплашена. И скоро този така дълго потискан гняв започна да се проявява по странни и чудати начини.

За пръв път в живота й й се прииска да е мъж. Не заради привилегията да има един определен орган, който мъжете така ценяха. Не. Искаше да има силата на мъж, за да можеше да смели на пихтия хулигана от супермаркета. Естествено, тя съзнаваше, че ако беше мъж, нямаше да чуе всички онези обиди по свой адрес. Във фантазиите си започна да си се представя силна колкото десет мъже. В мечтите си ставаше Жената-чудо и пребиваше устатото момче отново и отново, докато то не падаше проснато на паркинга, обляно в кръв и молещо за милост. Така ти се пада.

И през четирийсет и осмата си година госпожа Ивлин Кауч от Бирмингам, Алабама, започна да води невероятен таен живот.

Малко от хората, които забелязваха пълничката, приятна на вид домакиня от средната класа, излязла на пазар или заета с всекидневните си задължения, биха се досетили, че в мислите и тя пръска на парчета с картечница гениталиите на изнасилвачи и рита до смърт жестоки съпрузи със специалните си ботуши за мъже, които пребиват съпругите си.

Ивлин дори си бе измислила тайно кодово име — име, което сееше страх по целия свят: Тоуанда Отмъстителката.

И докато Ивлин вършеше задълженията си с усмивка на уста, Тоуанда бе заета да налага мъже, тормозещи децата си, с шокова палка за добитък, докато косите им щръкнеха. Поставяше в списания „Плейбой“ и „Пентхаус“ малки бомби, които избухваха, щом някой разгърнеше страниците. Даваше на дилърите свръхдози наркотици и ги оставяше да умират по улиците; накара онзи доктор, който каза на майка й, че има рак, да ходи гол по булеварда пред всички медици в града, включително зъболекарите и зъботехниците, които му се присмиваха и го замеряха с камъни. Тъй като бе снизходителна отмъстителка, изчака докторът да приключи с разходката, преди да му разбие главата с пневматичен чук.

Тоуанда можеше да прави всичко, което си поиска. Върна се назад във времето и фрасна апостол Павел, задето бе написал, че жените трябва да си мълчат. Тоуанда отиде в Рим и срита папата от трона му, след което го замени с монахиня, а свещениците накара да й готвят и чистят за разнообразие. Тоуанда взе участие в предаването „Среща с пресата“ и със спокоен глас, хладнокръвен поглед и снизходителна усмивка обори аргументите на всички, които спореха с нея, докато опонентите й не се предадоха пред острия й ум и не избягаха разплакани от студиото. Отиде в Холивуд, където застави всички прочути актьори да играят с жени на тяхната възраст, а не с двайсет години по-млади момичета с идеални фигури. Остави плъхове да изгризат до смърт всички сутеньори и разпрати противозачатъчни не само на бедните жени, но и на мъжете по целия свят.

И заради делата и мъдростта си тя се прочу по цялата земя като Тоуанда Великата, Въздаващата справедливост и Кралица ненадмината.

Тоуанда повели: държавата да се управлява от равен брой мъже и жени, които да водят преговори за мир; тя и екипът химици любители ще открият лек за рака и ще изобретят хапче, което позволява да ядеш колкото си искаш, без да пълнееш; ще е задължително да си изваждаш разрешително, за да имаш деца, след като бъде доказано, че си годен финансово и емоционално — вече нямаше да има гладни и пребити деца. За отглеждането на извънбрачните и сирачетата ще отговаря Джери Фалуел; ще бъде забранено приспиването на кученца и котенца, а вместо това ще им бъде дадена територията на Ню Мексико или Уайоминг, за да си направят държава; учителите и медицинските сестри ще получават същите заплати като професионалните футболисти.

Тоуанда щеше да прекрати строежите на всички блокове с апартаменти, особено онези с покриви от червени керемиди, и Ван Джонсън щеше да бъде назначен за водеща на собствено предаване… тъй като бе един от любимците на Тоуанда.

Онези, които драскаха графити по стените, щяха да бъдат наказвани с потапяне в казан с мастило. Децата на известни родители повече нямаше да пишат книги. И тя лично щеше да се погрижи всички добри мъже и бащи, които се трудят усилено, да получат за награда екскурзия до Хавайските острови и моторна лодка.

Тоуанда отиде на Медисън Авеню и пое контрол върху всички модни списания; моделите с тегло под 60 килограма бяха уволнени, а бръчките изведнъж станаха секси. Нискомасленото сирене бе забранено в цялата държава. Същото сполетя и морковените пръчици.

Вчера например Тоуанда влезе безцеремонно в Пентагона, взе всички бомби и ракети и вместо тях даде на военните играчки, докато сестрите й правеха същото в Русия. После се появи в новините в 18:00 и обяви, че дава целия бюджет на армията на хората на възраст над шейсет и пет години. Тоуанда бе толкова заета по цял ден, че докато станеше време за лягане, Ивлин се чувстваше изтощена.

И нищо чудно. Тази вечер, докато Ивлин готвеше, Тоуанда бе убила цял куп продуценти на филми с порнография и малтретиране на деца. А по-късно, докато Ивлин миеше чиниите, Тоуанда собственоръчно взривяваше целия Близък изток, за да предотврати Трета световна война. Затова, когато Ед се провиква от стаята си да му занесе нова бира, преди Ивлин да успее да спре, Тоуанда кресна:

— Майната ти, Ед!

Той стана тихичко от фотьойла си и влезе в кухнята.

— Ивлин, добре ли си?