Пържени зелени домати

Валдоста, Джорджия

4 август 1928

Бяха изминали две години, откакто Иджи видя Рут за последно, но от време на време в сряда отиваше до Валдоста, защото това бе денят, в който Франк Бенет ходеше на бръснар в града. Тя обикновено се мотаеше в дрогерията на Пъкет, защото оттам имаше добър изглед към входа на бръснарницата и през прозореца се виждаше Франк, седнал на стола.

Искаше й се да чува какво казва той, но й бе достатъчно и да го вижда. Той бе единствената й връзка с Рут и докато го виждаше, знаеше, че и Рут още съществува.

Тази сряда госпожа Пъкет, слаба дребна старица с очила с черни рамки, както обикновено обикаляше припряно магазина и пренареждаше стоките, сякаш животът й зависеше от това всичко да е спретнато и подредено.

Иджи седеше на бара и наблюдаваше отсрещната сграда.

— Този Франк Бенет е голям бъбривец, а?

Госпожа Пъкет стоеше на първото стъпало на една стълба и подреждаше буркани със сметана с гръб към Иджи.

— Така разправят.

Иджи долови в гласа й странна нотка.

— Какво имате предвид?

— Имах предвид, че така разправят. — Госпожа Пъкет слезе от стълбата.

— Но вие не мислите така?

— Няма значение какво мисля аз.

— Според вас не е ли дружелюбен?

— Не съм казала, че не е дружелюбен, нали? Всъщност е относително дружелюбен.

Сега госпожа Пъкет попипваше кутии с разхлабителни хапчета на щанда. Иджи стана от стола си и отиде при нея.

— Как така относително дружелюбен? Знаете ли неща за него? Имало ли е случаи, в които да не е се държал добре?

— Не, винаги е любезен — отвърна госпожа Пъкет и започна да подрежда кутиите. — Просто не харесвам мъже, които бият жените си.

Иджи изстина.

— Какво искате да кажете?

— Точно това, което казах.

— Откъде знаете?

Госпожа Пъкет започна да зарежда поставките с паста за зъби.

— О, налагало ми се е доста пъти да ходя до фермата, за да нося лекарства на горкото момиче. То са шамари, блъскане по стълбите, а веднъж й счупи ръката. Тя преподава в неделното училище и е изключително мила. — Продавачката прехвърли гнева си върху шишенца с разхлабително „Сал Хепатика“. — Това прави алкохолът с мъжете, кара ги да вършат жестокости, каквито обикновено не биха направили. Ние с господин Пъкет сме въздържатели…

Иджи вече бе изхвърчала през вратата и не чу края на изречението.

Нахълта в салона разярена — бръснарят тъкмо почистваше космите от врата на клиента си с ароматен талк — и размаха пръст пред лицето на Франк.

— ЧУЙ МЕ СЕГА ЗАДРЪСТЕН ГРОЗЕН КЬОРАВ КУЧИ СИНЕ! АКО ОТНОВО УДАРИШ РУТ, ЩЕ ТЕ УБИЯ! КОПЕЛЕ ТАКОВА! КЪЛНА СЕ, ЧЕ ЩЕ ТИ ИЗТРЪГНА ПРОКЛЕТОТО СЪРЦЕ! РАЗБРА ЛИ МЕ, НЕГОДНИКО?

И при тези думи помете с ръка всичко от мраморната лавица. Десетки шишенца с шампоан, тоник за коса, масла, лосион за бръснене и пудра се пръснаха на пода. Преди в бръснарницата да се окопитят, Иджи вече се бе качила в колата си и с бясна скорост се отдалечаваше от града.

Бръснарят стоеше с отворена уста. Всичко се бе случило толкова бързо. Той погледна Франк в огледалото и каза:

— Това момче явно не е с всичкия си.

В мига, в който стигна в риболовния клуб „Колелото на каруцата“, Иджи разказа на Ева всичко. Още бе разярена и се кълнеше, че ще се върне и ще го научи оня мръсник.

Ева я изслуша внимателно и каза:

— Ако се върнеш там, ще пострадаш, това ще стане. Виж, не можеш да се месиш в чужд брак, това си е тяхна работа. Скъпа, има някои неща между мъжа и жената, в които просто не бива да си пъхаш носа.

Горката Иджи попита сломено:

— Но тя защо стои при него? Какво й става?

— Не е твоя работа. Просто забрави. Рут е голяма жена и може да прави каквото поиска, колкото и да не ти харесва на теб. Ти си още дете, миличка, и ако онзи мъж е толкова зъл, колкото казваш, най-вероятно ще пострадаш.

— Не ме интересува какво мислиш ти, Ева. Един ден ще го убия този кучи син, заклевам се.

Ева й наля още една чаша.

— Не, няма да го убиваш, нито да се връщаш там. Обещаваш ли ми?

Иджи й обеща. И двете знаеха, че лъже.