Пържени зелени домати

Риболовен клуб „Колелото на каруцата“

Река Уориър, Алабама

собственик: Дж. Бейтс

30 август 1924

Ако карате осем мили южно от Уисъл Стоп, завиете наляво по крайречния път и продължите направо още три километра, ще видите закована на дърво табела, нашарена с дупки от едри сачми. На нея пише: Риболовен клуб „Колелото на каруцата“, а стрелката отдолу сочи към прашен път.

Иджи идваше тук с Бъди от осемгодишна. Всъщност само тя дойде до клуба, за да каже на Ева, че Бъди е загинал, защото знаеше, че Бъди я обича.

Бъди се запозна с Ева, когато бе седемнайсетгодишен, а тя на деветнайсет. Той знаеше, че от дванайсетата си година е преспала с купища мъже и че всеки път й е било приятно, но не го бе грижа. Ева раздаваше тялото си, както всичко останало, което притежаваше, и бе пълна противоположност на порядъчните момичета в Уисъл Стоп. Първия път, когато легна с него, го накара да се почувства като истински мъж.

Ева беше едро миловидно момиче с ръждивокафява коса и зелени като ябълка очи. Винаги носеше пъстри нанизи от мъниста и яркочервено червило, дори когато ходеше за риба. Не знаеше значението на думичката „срам“ и бе истинска благодат за мъжете. Не бе от момичетата, които повечето мъже биха представили на майките си, но Бъди реши, че ще го направи.

Една неделя я доведе в Уисъл Стоп за вечеря, а след това я заведе да й покаже магазина на баща си и й направи шейк със сладолед. Бъди не беше сноб, за разлика от Леона, която за малко да припадне, когато Ева седна на масата. Ева не бе глупачка и каза на Бъди, че й е било приятно да види дома му, но че на нея й харесва повече край реката.

Всички момчета в града разправяха шеги за нея и говореха мръсотии, щом се споменеше името й, но не и ако Бъди бе наблизо. Вярно, че бе спала, с който си поиска и когато си поиска, но каквото и да се говореше за нея, когато Ева обичаше някого, му бе вярна. Тя бе с Бъди и колкото и да обичаше да флиртува, той също й бе верен. И двамата го знаеха и само това бе от значение.

Ева се радваше на изключителния лукс да не я е грижа какво мислят хората за нея. Бе наследила това от баща си, Джак Бейтс Големия — сто и петдесет килограмов производител на нелегален алкохол, който обичаше да се весели. И който можеше да надпие и надяде всеки мъж в страната.

Иджи умоляваше Бъди да я води на реката и понякога той я взимаше. Риболовният клуб бе просто дървена барака със сини лампички, увити по верандата, няколко ръждясали рекламни табели на кола „Роял Краун“ и избеляла реклама на гуми „Гудиър“, подпряна до вратата, а отзад имаше няколко бунгала с мрежи на малките веранди — но Иджи винаги се забавляваше, когато ходеше там.

В събота и неделя в клуба обикновено се събираха доста хора — слушаха селяндурска музика, танцуваха и пиеха по цяла нощ. Иджи седеше с Бъди и Големия Джак и гледаше как Ева танцува вихрено.

Веднъж Бъди я посочи и каза:

— Виж, Иджи, ето това е истинска жена. За тази червенокоска си струва да живее човек.

Големия Джак, който бе луд по Бъди, се засмя, тупна го по гърба и рече:

— Да не мислиш, че си достатъчно голям мъж, за да обуздаеш това момиче, а, малкият?

— Опитвам се, Джак — отвърна Бъди. — Може и да не успея, но се опитвам.

Обикновено скоро след това Ева хващаше Бъди за ръка и го завеждаше в бунгалото си, а Иджи оставаше да чака с Големия Джак и да го гледа как яде. Една вечер той изяде седем огромни пържоли и четири купи картофено пюре.

След като Бъди и Ева се върнеха, Бъди прибираше Иджи у дома. По обратния път винаги казваше:

— Обичам тази жена, Иджи, не смей да се съмняваш в това.

И Иджи никога не се усъмни.

Но това бе преди девет години, а днес Иджи спря на стоп един рибар, който я остави при закованата на дървото табела. Вчера Рут си бе заминала за Джорджия и Иджи не можеше да понесе мисълта да си стои вкъщи.

Почти се бе стъмнило, когато стигна до бялата порта с двете големи колела от каруца. Музиката се чуваше още от пътя, а пред клуба имаше паркирани пет-шест коли и сините лампички вече светеха.

Едно малко трикрако куче дотича при нея и заподскача около краката й. Иджи бе сигурна, че е на Ева — тя не бе способна да върне от прага си никого. Около клуба винаги се навъртаха поне двайсет бездомни котки и Ева ги хранеше. Отваряше задната врата и им хвърляше храна на двора. Бъди все повтаряше, че всяко бездомно същество на сто километра околовръст в крайна сметка се появявало пред вратата на Ева.

Иджи отдавна не бе слизала до реката, но всичко си изглеждаше като преди. Ламаринените табели бяха още по-ръждясали и две от сините крушки бяха изгорели, но отвътре, както винаги, се разнасяше смях.

Щом Иджи влезе, Ева, която пиеше бира на масата на някакви мъже, веднага я забеляза и извика:

— О, боже! Я гледай кого довял вятърът!

Носеше розов пуловер от ангорска вълна, гердан и обеци в тон и яркочервено червило. После се провикна към баща си в кухнята:

— Татко! Иджи дойде! Я ми ела, хитруша такава! — Скочи и сграбчи Иджи в задушаваща прегръдка. — Къде се запиля? Помислихме си, че са те изяли кучетата.

Големия Джак излезе от кухнята. Като че ли бе качил поне още двайсет килограма, откакто Иджи го бе виждала за последно.

— Я виж ти, кой дошъл! Въшчицата. Радвам се да те видя.

Ева я хвана за раменете и я огледа.

— Проклета да съм! Станала си още по-висока и кльощава. Трябва да я поохраним, нали, татко?

Големия Джак, който също я оглеждаше, заяви:

— Да му се не види, с всеки ден заприличва все повече на Бъди. Виж я само, Ева! Не си ли съгласна.

— Проклета да съм, така си е! — отвърна Ева.

Дръпна Иджи към масата и заяви:

— Момчета, това е моя приятелка. Запознайте се с Иджи Тредгуд, сестричката на Бъди. Миличка, сядай да пийнеш нещо. Я Е чакай малко, ти пълнолетна ли си? — попита Ева, но след миг размисли. — О, какво пък толкова, по дяволите! От малко алкохол нищо няма да ти стане, нали, момчета?

Мъжете се съгласиха.

Щом въодушевлението й от срещата с Иджи поутихна, Ева забеляза, че нещо не е наред, и каза:

— Момчета, защо не идете за малко на онази маса? С приятелката ми трябва да си поговорим… Скъпа, какво има? Изглеждаш така, сякаш си изгубила най-добрата си приятелка, Иджи отрече да има някакъв проблем, поръчваше си още питиета и се опитваше да се шегува. Напи се и накрая затанцува и започна да се прави на маймуна. Ева просто я гледаше.

Към девет Големия Джак я накара да седне и да хапне, но в десет тя отново се развилия.

Ева се обърна към загрижения си баща:

— Най-добре да я оставим да прави каквото поиска.

След пет-шест часа Иджи, която вече се бе сдобила с куп нови приятели, ги бе събрала около себе си и им разказваше смешни истории. Малко след това, когато някой засвири тъжна песен за изгубена любов, Иджи млъкна по средата на разказа си, отпусна глава на масата и заплака. Ева, която вече също се бе наквасила порядъчно и бе мислила за Бъди цяла вечер, се разрева с нея. Групичката слушатели се премести на по-весела маса.

Към три през нощта Ева рече:

— Хайде, да вървим. — Прегърна Иджи през рамо, заведе я в бунгалото си и я сложи да спи.

Ева не можеше да понася гледката на страдащи хора. Седна до Иджи, която още плачеше, и й каза:

— Миличка, не знам за кого плачеш, а и няма значение, защото ще ти мине. Хайде, стига… просто ти трябва някой, който да те обича… всичко ще се нареди… Ева е до теб…

След което угаси лампата.

Ева не знаеше много неща, но знаеше всичко за любовта.

През следващите пет години Иджи щеше да живее с прекъсвания долу край реката. Ева винаги бе на разположение, когато се нуждаеше от нея, също както с Бъди.