Пържени зелени домати

„Роудс съркъл“ №212

Бирмингам, Алабама

5 януари 1986

Ивлин Кауч се бе заключила в стаичката си за шиене, бе наченала втора кутия сладолед с шоколадови пръчици и се взираше в масата, отрупана с кройки, които не бе пипвала от деня, в който ги купи, обзета от моментен ентусиазъм. Ед седеше в стаята си и гледаше футболния мач по телевизията, което напълно я устройваше, защото напоследък, щом я видеше да яде нещо калорично, я поглеждаше и казваше с престорена изненада:

— И това ли влиза в диетата ти?

Беше излъгала момчето в сладкарницата, че сладоледът е за празника на внуците й. Та тя изобщо нямаше внуци.

Ивлин бе на четирийсет и осем и по някое време животът й бе изгубил посока.

Всичко се променяше толкова бързо. Докато отглеждаше задължителните две деца — „момче за него, момиче за мен“, — светът бе станал съвсем различен, място, което тя вече не можеше да познае.

Вече не схващаше шегите — струваха й се толкова злонамерени, а и вулгарността им още я шокираше. Бе станала почти на петдесет, а нито веднъж не бе изричала думичката с „е“. Затова гледаше предимно стари филми и повторения на „Шоуто на Луси“. По време на виетнамската война бе повярвала на думите на Ед, че тази война е необходима и че всеки, който е против нея, е комунист. Но по-късно, когато заключи, че в крайна сметка войната май не е била толкова наложителна, Джейн Фонда вече бе започнала да прави видеокасети с упражнения, а и на никой не му пукаше за мнението на Ивлин. Още се дразнеше на Джейн Фонда и й се искаше тя престане да размахва кльощавите си крака по телевизията.

Не че Ивлин не се бе старала. Бе се опитала да отгледа сина си като чувствително дете, но Ед здраво я уплаши, като й каза, че момчето ще стане педал, и оттогава тя се отдръпна и се отчужди от него. Дори сега синът й й се струваше напълно непознат човек.

И двете й деца бяха много по-напредничави от нея. Дъщеря й Джанис на петнайсет години знаеше повече за секса, отколкото Ивлин знаеше сега. Нещо се бе объркало.

В гимназията всичко бе толкова просто. Имаше добри момичета и лоши момичета и всички знаеха кое момиче към коя група спада. Или си в кръга на „отбраните“, или не. Ивлин бе в елитната групичка — беше мажоретка. Не знаеше името на нито един член на училищния оркестър, нито на момчетата с навити крачоли и приятелките им с прозрачните блузи от изкуствена материя и гривни на глезените. Момчетата от нейната компания носеха спретнати карирани ризи и бежови панталони с ръб, а момичетата — памучни блузи и брошки. С приятелките й изпушваха по една цигара „Кент“ на сбирките на клуба, а когато гостуваха с преспиване, най-много да изпият някоя бира, но само толкова. Не позволяваха да ги галят от врата надолу.

По-късно се почувства като глупачка, когато придружи дъщери си, за да й поставят противозачатъчна спирала. Ивлин бе чакала до първата си брачна нощ.

А какъв шок само бе преживяла тогава. Никой не й бе казал колко ще боли. Сексът продължаваше да не й носи наслада. Всеки път, когато започнеше да се отпуска, в съзнанието й изникваше образът на лошото момиче.

Тя бе добро момиче, винаги се бе държала като дама, никога не бе повишавала тон, не възразяваше и не противоречеше. Бе предполагала, че в някакъв момент ще бъде възнаградена и че ще има някаква отплата. Но когато дъщеря й я попита дали е правила секс с някой друг, освен с баща й, тя отвърна: „Естествено, че не“. А дъщеря й заяви: „О, майко, колко глупаво. Дори не знаеш дали го бива. Ужас!“

Права беше. Ивлин не знаеше дали мъжа й го бива.

Тъй че в крайна сметка нямаше значение дали си бил добър, или не. Момичетата от гимназията, които бяха „стигнали докрай“, не бяха свършили в затънтени улички, заклеймени и посрамени, както си бе мислила: те бяха щастливо или нещастно омъжени като всички останали. И цялата тази борба да остане неопетнена, страхът да не я докоснат, страхът да не подлуди от страст някое момче с жест и най-големият страх — да не забременее — бе пропиляла цялата тази енергия напразно. Днес кинозвездите раждаха деца, без да са омъжени, и ги кръщаваха с имена като Лунен лъч и Слънчево перо.

И каква бе наградата за това, че не бе посегнала към алкохола? Непрекъснато чуваше, че няма нищо по-грозно от пияна жена, и никога не си позволяваше повече от един коктейл с уиски. Сега всички знаменитости влизаха с парадна стъпка в центъра на Бети Форд, позираха за снимки и когато излезеха, организираха купища партита в тяхна чест. Ивлин се зачуди дали Бети приема хора, които трябва да отслабнат с десет килограма.

Веднъж дъщеря й й бе дала да си дръпне от цигара с марихуана, но след като подложките за топли съдове на кухненския плод запълзяха към нея, тя се уплаши и повече не опита. Така че тревата отпадна.

Чудеше се къде е нейното място, в коя група би се вписала…

Преди десетина години, когато Ед започна да се среща със своя колежка от застрахователната компания, Ивлин се включи в сбирките на една група, „Пълноценна жена“, за да се опита да спаси брака си. Не бе сигурна, че обича Ед чак толкова, но бе достатъчно привързана към него, че да не иска да го изгуби. Освен това какво щеше да прави сама? Бе живяла с него толкова дълго, колкото бе живяла и с родителите си. Въпросната група вярваше, че жената ще намери пълно щастие, ако посвети целия си живот на това да направи съпруга си щастлив.

Ръководителката им ги уведоми, че всички богати и преуспели кариеристки, които изглеждат толкова щастливи, всъщност били ужасно самотни и нещастни и че тайно им завиждали за прекрасните им християнски семейства.

Не й се вярваше много, че Барбара Уолтърс би се отказала от всичко, което има, заради Ед Кауч, но се постара да следва съветите им. Макар да не бе набожна, й носеше утеха да знае, че Библията напълно я подкрепя в пасивността й. Нима свети апостол Павел не бе казал, че жените не бива да надделяват над мъжете, а да си мълчат?

Така, с надеждата, че е на прав път, тя се захвана да извърви „Десетте стъпки към пълното щастие“. Опита стъпка номер едно и посрещна Ед на входната врата гола, увита само с прозрачно домакинско фолио. Но Ед се ужаси — влетя в къщата и затръшна вратата: „За бога, Ивлин! Ами ако вместо мен беше дошъл пощальонът? Полудя ли?“

Затова така и не изпробва стъпка номер две — да отиде в офиса му, облечена като проститутка.

Скоро след това обаче ръководителката на групата, Надин Фингърхът, се разведе и се наложи да тръгне на работа, а групата просто се разпадна. Не след дълго Ед престана да се вижда с онази жена и нещата се уталожиха.

По-късно, все още решена да намери група, в която да срещне разбиране, Ивлин се присъедини към Женския общински център. Харесваха й възгледите им, но тайничко й се искаше да си слагат поне малко червило и да си бръснат краката. Тя бе единствената в залата с грим, чорапогащник и обици. Копнееше да се впише сред тях, но когато ръководителката предложи следващата седмица да си донесат огледалца, за да разгледат вагините си, кракът й повече не стъпи там.

Ед рече, че тези жени са просто вкиснати стари моми, твърде грозни да си намерят мъж. И така Ивлин се оказа твърде отегчена за домакински беседи и твърде уплашена да погледне вагината си.

Вечерта, когато с Ед отидоха на сбирката по случай трийсетата годишнина от завършването на гимназията, Ивлин се надяваше, че там ще намери някого, с когото да сподели как се чувства. Но всички останали жени изглеждаха също толкова объркани и стискаха съпрузите и чашите си така, сякаш ако ги пуснат, ще изчезнат те самите. Като че ли цялото им поколение стоеше на върха на ограда и не знаеше от коя страна да скочи.

С часове разглеждаше снимките си от училище или минаваше с колата покрай местата, където бе израснала.

Ед изобщо не й помагаше. Започваше да заприличва баща си — опитваше се да се държи, както според него трябваше да се държи мъжът в къщата. С годините ставаше все по-затворен и всяка събота обикаляше из строителния магазин да търси нещо, без и той да знае какво. Ходеше на лов, за риба и гледаше футбол като другите мъже, но Ивлин започна да подозира, че и той просто играе роля.

Взря се в празната кутия от сладолед и се зачуди къде ли е изчезнало усмихнатото момиче от училищните снимки.