Пържени зелени домати

Валдоста, Джорджия

21 септември 1928

Пред къщата спряха кола и пикап. В пикапа бяха Големия Джордж и Иджи, а във форда — Клио, Джулиан и двама техни приятели — Уилбър Уиймс и Били Лаймуей.

Рут, която се бе облякла и чакаше от рано сутринта с надеждата, че ще дойдат днес, излезе.

Момчетата и Големия Джордж слязоха от колите и изчакаха на двора, а Иджи се качи на верандата.

Рут я погледна и каза:

— Готова съм.

Когато колите пристигнаха, Франк се събуди от дрямката си, слезе от горния етаж и позна Иджи през мрежата на вратата.

— Ти пък какво правиш тук, по дяволите? — попита, отвори вратата и тръгна към нея, и чак тогава видя петимата мъже на двора.

Иджи попита тихо Рут, гледаше я в очите:

— Къде ти е куфарът?

— Горе.

Иджи каза на Клио:

— Багажът е горе.

Когато четиримата, мъже минаха покрай него, Франк попита злобно:

— Какво става бе?

А Джулиан отвърна:

— Струва ми се, че жена ти те напуска, господине.

Рут се бе качила в пикапа с Иджи. Франк тръгна към тях, но точно тогава Големия Джордж, облегнат на пикапа, спокойно извади от джоба си нож и с едно бързо движение изряза сърцевината на една ябълка, след което я хвърли през рамо.

А Джулиан извика от горната площадка:

— На твое място не бих се закачал с негъра. Луд е за връзване!

Колите потеглиха още преди Франк да осъзнае какво се случва. Но след миг той се окопити и за да не се излага пред наемния си работник Джак Бокс, който бе станал свидетел на раздялата, изкрещя след тях:

— И да не си се върнала повече, кучко фригидна! Курва! Мръсна уличница такава!

На другия ден Франк отиде в града и разказа на всеослушание, че Рут се побъркала от скръб по майка си и бил принуден да я изпрати в лудница в Атланта.