1 ноември 1924
Днес беше сватбата на Рут. Иджи бе взела колата на Джулиан и седеше в нея срещу баптистката църква във Валдоста от седем сутринта. След четири часа видя как Рут и майка й влизат през страничната врата на храма. Рут изглеждаше прекрасно в булчинската си рокля, точно както Иджи очакваше.
След това видя как пристигат Франк Бенет и брат му. Иджи седеше в колата и гледаше пристигащите един по един гости, докато църквата не се напълни. Когато разсилният, с бели ръкавици, затвори вратите, сърцето й се сви, но щом отвътре долетя „Сватбеният марш“, й призля.
Иджи надигаше бутилка евтино уиски от шест сутринта и точно преди булката да каже „Да“ гостите в църквата се зачудиха кой ли надува така силно клаксона отвън.
След минутка Иджи чу как органът засвири отново и изведнъж вратите на църквата се отвориха и Рут и Франк слязоха тичешком по стълбите, засмени, под сипещия се ориз, който хората хвърляха по тях. Двамата се качиха на задната седалка на чакащата ги кола и заминаха.
Иджи натисна клаксона още веднъж. Рут се огледа тъкмо когато колата завиваше зад ъгъла, но закъсня само с миг, за да види кой е.
Иджи повръща в колата на Джулиан по целия път обратно към Алабама.