Пържени зелени домати

Старчески дом „Розовата тераса“

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

6 април 1986

Госпожа Тредгуд заговори в мига, в който Ивлин прекрачи прага на салона.

— Скъпа, Вера Адкок окончателно превъртя. Днес следобед в четири нахълта в стаята ни, грабна малката стъклена пантофка, в която госпожа Отис си държи фибите за коса, и рече: „Бог е казал: И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си!“, след което изхвърли пантофката с все фибите през прозореца и излезе. Госпожа Отис ужасно се разстрои. Малко по-късно дребната чернокожа сестра, Джимин, донесе стъклената пантофка от двора и каза на госпожа Отис да не се засяга, защото госпожа Адкок изхвърляла вещи от прозорците на всички цял ден… рече, че госпожа Адкок е пощръкляла и да не й обръща внимание. Имам късмет, че съм с всичкия си, като гледам каква лудница е тук… Просто живея ден за ден. Старая се, колкото мога, а останалото вече не е в мои ръце.

Ивлин й подаде кутия череши с шоколадова глазура.

— Благодаря ти, скъпа, много си мила. — Госпожа Тредгуд си взе черешка и за момент се замисли. — Как мислиш, щръклиците наистина ли са луди, или просто хората си мислят така?

Ивлин отвърна, че не знае.

— Знам откъде идва изразът „сладък като буболече“, защото според мен на света няма по-сладко нещо от малка буболечица… не си ли съгласна?

— Моля?

— Че на света няма нищо по-сладко от малка буболечица.

— Не съм се вглеждала много-много в буболечки, така че не знам дали са сладки.

— Аз пък съм видяла много! С Албърт с часове наблюдавахме буболечки. Клио държеше на бюрото си една голяма лупа и с малкия търсехме стоножки, скакалци, бръмбари, мравки… слагахме ги в буркан и ги наблюдавахме. Имат сладки малки личица и правят невероятни муцунки. След като им се наситехме, ги пускахме на двора да си щъкат на свобода.

Веднъж Клио хвана една земна пчела и ни я сложи в буркан. Колко интересно бе да я наблюдаваме. Иджи обичаше пчели, но моята любима буболечка е калинката. Тя носи късмет. Всяка буболечка си има характер. Паяците са малко нервни и сръдливи, а и с тези малки глави… Харесвам и богомолката. Много набожно насекомо.

Как да убия буболечка, след като съм ги виждала толкова отблизо? Вярвам, че и те имат мисли също като нас. Това, естествено, си има и лоши страни. Цветята ми из цялата къща са с наръфани листа, а хортензиите на двора са целите изгризани. Норис искаше да дойде и да ги напръска, но сърце не ми даде да му позволя. Едно ще ти кажа — тук, в „Розовата тераса“, буболечките няма как да виреят. И на микроб ще му е трудно да оцелее тук. Мотото на дома е: „Не е достатъчно да изглежда чисто, трябва наистина да е чисто“. Понякога имам чувството, че живея в целофанено пликче за сандвичи, като онези, които продаваха във влака.

Аз лично искам да се върна у дома при малките гадинки. И мравка ще се зарадвам да видя. Скъпа, да ти кажа, доволна съм, че съм по-близо до изхода, отколкото до входа… „В дома Отца Ми има много жилища“ и аз съм готова да отида там… Единственото, което искам Боже, е да махнеш линолеума от подовете, преди да пристигна.