Пържени зелени домати

Уисъл Стоп, Алабама

12 януари 1944

В Бирмингам на големия перон на „Ел&Ен“ се бяха събрали петстотин души и духов оркестър, за да посрещнат завръщащите се синове, съпрузи и братя — всички до един герои от войната. Знамената вече се вееха в очакване на експреса от Вашингтон в 18:20.

Но тази вечер влакът направи първата си спирка на двайсет минути преди Бирмингам, а в края на перона едно чернокожо семейство чакаше сина си. Вдигнаха тихо дървения ковчег от багажното и го поставиха в каруца, която щеше да го откара през релсите до Траутвил.

Артис, Джаспър и Палавото птиче вървяха зад Онзел, Сипси и Големия Джордж. Докато те минаваха, Грейди Килгор, Джак Бътс и всички техни колеги от железницата застанаха мирно и свалиха шапки.

Тук нямаше знамена, оркестри и медали — само идентификационно картонче, закачено за ковчега, с надпис: Редник Ч. С. Пийви. Но през улицата на прозореца на кафенето имаше окачен флаг, сребърна звезда и табела, която гласеше: „Добре дошъл у дома, Уили Бой“.

Рут, Иджи и Чуканчето вече бяха отишли в Траутвил, за да чакат заедно с останалите.

Сладкият Уили Бой, Чудният съветник Пийви, момчето, което бяха приели в института „Тъскгий“… умният, онзи, който щеше да стане адвокат, да поведе хората си и да даде надежда чернокожите от задните улички от Алабама чак до Вашингтон, бе загинал след кръчмарско сбиване с чернокож войник на име Уинстън Люис от Нюарк, Ню Джърси.

Уили Бой разказвал как щом името на баща му Големия Джордж се споменавало в родния му град, и бели, и черни винаги казвали: „Ето това е мъж на място“.

Но Уинстън Люис заявил, че всеки, който работи за бели, особено в Алабама, не е нищо повече от низък, тъп, невеж Чичо Том.

За да оцелее, Уили Бой бе обучен да не реагира на обиди и потиска дори най-малкия порив на агресия и гняв. Но онази вечер, докато Уинстън говорел, той си помислил за баща си и разбил бирена бутилка в лицето на войника, след което го проснал на пода.

Следващата нощ, докато Уили Бой спял, му прерязали гърлото от ухо до ухо, а Уинстън Люис изчезнал безследно.

Армията не се заинтересува особено от случилото се — беше им писнало от сбивания в отрядите с чернокожи, и Уили Бой бе изпратен у дома в ковчег.

На погребението Рут, Смоуки и цялото семейство Тредгуд седяха на първия ред в църквата, а Иджи произнесе слово. Свещеникът каза, че Исус прибира най-скъпите си деца по-рано, за да са до него, и че това е волята на Всевишния, седнал на златния си трон в небето. Паството се поклащаше и отвръщаше: „Такава е волята Му“.

Артис отговаряше на репликите на свещеника заедно с останалите и се поклащаше на седалката си, докато гледаше как майка му пищи в агония; но след службата не отиде на гробището. Докато полагаха Уили Бой в студения гроб в червената глинеста почва на Алабама, Артис се качи на влак за Нюарк, Ню Джърси, за да намери и заколи някой си господин Уинстън Люис.

… А паството се поклащаше ритмично и пееше: „Боже, мести планината, дай ми сили да я изкача…“

Три дни по-късно намериха сърцето на Уинстън Люис в хартиена торба на няколко пресечки от дома му.