Заложници

Десет Пасажер 6J

Казвам се Али Фазил и ми се иска да не се бях качвал на този самолет.

Екипажът бяга по пътеката. Паниката се усеща във въздуха — хората крещят и викат за помощ. Повечето са станали прави, за да видят какво се случва.

Честно казано, се чувствам по-добре, като знам, че не съм единственият, който се паникьосва.

През цялото време седя на мястото си — сърцето ми бие като лудо, а дланите ми се потят — и гледам как останалите около мен неглижират опасността, в която се намираме. Сигурно има интелигентни хора сред тях, които четат статии и разполагат с достатъчно информация. Защо не са изплашени като мен?

Знам какво си мислите — питате се какво търся на двайсетчасов полет, след като се страхувам да летя. За съжаление, някои професии изискват да пътуваш със самолет, независимо дали ти харесва, или не.

Само мога да си представя как пиша имейл на шефа си и му казвам: „всъщност не обичам да летя и дори мисълта да прекарам толкова много време във въздуха ме кара да страдам от безсъние…“

Не че това ще му попречи да ми нареди да замина.

Сестра ми ми каза, че трябва да напусна, че не е здравословно да съм денонощно на разположение на прищевките на някого, но тя не разбира. Като във всяка друга организация и в нашата има йерархия, ала всички много се уважаваме. Като семейство сме.

Опитах се да преодолея страха си. Ходих на хипнотерапия. На рефлексология. На когнитивно-поведенческа терапия. Иронично за психолог, нали? Без значение какво правя — действителността винаги надделява.

Знаете ли колко души са загинали в самолетни катастрофи от 1970 година насам? 83 772. Това не ви ли кара да се паникьосате? Да се замислите, преди да се качите на самолет?

Причините за това са много. Понякога става въпрос за нещо простичко като свършване на горивото. На шофьорите на автомобили им се случва през цялото време, нали? Никой не остава умишлено без гориво, но нещо се случва — налага ти се да заобиколиш или попадаш в задръстване — и изведнъж колата ти спира, а лампичката за бензина започва да мига. Това е доста неприятно — може да останеш на банкета часове наред или да ти се наложи да вървиш километри, за да напълниш туба с гориво, което да ти стигне до следващата бензиностанция… но поне няма да умреш от това, че е свършило.

Освен ако не си на самолет.

На самолетите също им свършва горивото. Причините са отклонение, лошо време, което им пречи да кацнат, или нечии грешни изчисления… а и ви е известно, че пилотът смята колко гориво му е нужно, а не някаква машина, нали? Знаехте ли го? Помислете си колко много пъти сте пресмятали нещо грешно, защото сте изморени, скарали сте се с партньора или поради милион други причини. Нужно е просто да се обърка сметката и…

Самолетът няма как да отбие на банкета. Няма как да пусне аварийните светлини и да спре. Няма как пилотът да отиде пеша до бензиностанцията. Триста тона метал просто ще паднат от небето.

Заедно с нас. Мишлетата, които са се насочили към оня свят.

Понякога причината може да е счупено предно стъкло — пилотът ще бъде засмукан направо от седалката си. Възможно е да е пожар заради някой идиот, който пуши в тоалетната и след това увива фаса си в хартиена кърпа. Димът бавно ще ни погълне, докато не се задушим и изгорим.

А понякога, разбира се, говорим за умишлено деяние.

Всички просто си седят на местата си, хапват, пийват и се преструват, че е напълно нормално да си във въздуха и че няма абсолютно никакъв шанс да паднем от небето. Никой не чете инструкциите за безопасност и не гледа видеото.

Аз го правя, разбира се.

Искам да съм сигурен, че знам къде са изходите. В мига, в който се качих на борда, преброих редовете с места, за да мога да стигна до вратата чрез опипване, ако светлините изгаснат. Проверих дали спасителната ми жилетка е под седалката ми и ако беше възможно, щях да дръпна кислородната си маска, за да съм сигурен, че работи.

Искам да съм подготвен.

Повече от деветдесет и пет процента от хората оцеляват след самолетна катастрофа, но в тази статистика са включени и злополуките на писти, така че не може да се разчита напълно на нея. Съмнявам се деветдесет и пет процента от пасажерите да оцелеят, след като „Боинг 777“ се забие в морето или в някоя планина. Съмнявам се да успеят и след пожар на борда.

Сега всички са станали прави, ставам и аз и гърлото ми се стяга. На пода лежи някакъв мъж. Повикаха лекар и сега една жена е надвесена над него, но човекът не помръдва и лицето му…

Извръщам се. Отново преброявам редовете с места до изхода, проверявам спасителната си жилетка, изваждам инструкциите за безопасност и започвам да ги въртя в ръцете си. Иска ми се да бях послушал сестра си.

Смятах, че всички ще умрем в един и същи миг — след ужасна, но милостиво кратка експлозия, която ще изхвърли части от самолета и от мъртвите ни тела в радиус от хиляди метри, — но вероятно съм сгрешил. Може би ще умрем един по един.

Навярно този мъж е първата жертва.