Заложници

Двайсет и шест Пасажер 1G

Много хора — знам, че ти не си сред тях — минават на отсрещния тротоар, когато видят бездомник, вместо да се спрат и да го попитат дали е добре. Те не му пускат пари в канчето, нито пък му купуват сандвич. Не ги разбирам, но предполагам, че са същите онези, които сменят канала, когато по него дават гладуващи деца, пребити кучета и ръчно изкопани кладенци, пълни с мръсна вода, защото не могат да го понесат.

Щом хората не могат да понесат дори гледката, представи си какво е да водиш такъв живот.

Трябва да направим нещо по въпроса, щом не можем да го понесем, не мислиш ли? Да даряваме пари, да подписваме петиции, да протестираме.

Дали тези хора обръщат внимание на статиите във вестниците за претъпканите затвори и вредите, причинени от високоскоростния железопътен транспорт? Дали ги подминават, защото не ги забелязват, или защото не им пука? Не се знае кое е по-лошото — апатията или невежеството?

Матей 9:36 гласи: „А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“

Ние трябва да бъдем пастирите. Ние трябва да събираме овцете — ако са апатични или невежи — и да ги накараме да вземат правилните решения. Да спасят света. Трябва да образоваме хората, защото без това сме загубени.

През 2009 година получих просветление. Пуснах новините и видях вилнеещ пожар в една калифорнийска гора.

— Отчетени са най-високите за всички времена температури на западното крайбрежие — заяви новинарят. — По-рано разговаряхме с професор Рейчъл Коен от Калифорнийския университет, чийто нов труд разглежда връзката между горските пожари и климатичните промени.

Слушах Коен, докато горският пожар бушуваше в малката кутийка над главата ѝ, преди новинарят да продължи с новини от Конференцията на ООН за изменението на климата в Копенхаген. Министърът на околната среда на ООН заяви, че климатичните промени са едно от най-големите предизвикателства в наши дни. В този миг усетих прилив на адреналин.

Участвах в много демонстрации в подкрепа на хората с увреждания, но дотогава обръщах внимание предимно на кампании за правата на животните и околната среда. Те не могат да се борят за себе си, така че трябва да го правим ние вместо тях. Борех се години наред, но стратегията ми не беше добра. Изтощавах цялата си енергия, като участвах в безброй малки протести.

Какъв е смисълът да се опитваш да спасиш едно зелено поле, след като акри горска площ се унищожават всеки ден? Защо да спасяваш детски центрове от затваряне, след като тези деца няма да имат планета, на която да живеят? Все едно да вадиш с лъжица водата от пробита лодка.

Климатичните промени са отговорни за разразяването на много смъртоносни горещи вълни и опасни горски пожари. За урагани, суши и наводнения. За замърсени океани и топящи се ледници. Те предизвикваха унищожението на една трета от познатите ни животински видове. Климатичните промени са най-големият проблем, пред който светът е изправен и единственият от значение.

След като знаеш това, вече не можеш да минеш на отсрещния тротоар, нали?