Часът нула

ГЛАВА 34

Щабквартирата на НАМПД

На половин свят разстояние от тях Дърк Пит бе принуден да вземе тежко решение. Ирам Йейгър не можеше да намери начин да открият Теро и затова бе принуден да изложи на риск „Джемини”.

– Херметизирахте ли кораба? – попита той по говорителя.

– Всички херметически врати са затворени – докладва Пол Траут. – Екипажът е облякъл спасителни костюми и се е изтеглил на горните палуби. Лодките са готови. Ако това нещо пробие дупка в дъното или ако Теро ни засече и изпрати към нас някакъв заряд, който да разбие кораба, ще слезем от „Джемини” за шейсет секунди.

„Всички предпазни мерки са взети” – помисли си Пит. Не можеше да направи нищо повече.

– Да се надяваме, че просто преувеличаваме.

– Как е телеметричната връзка? – попита Пол.

Пит хвърли поглед към екрана на компютъра.

– Получаваме данните ви нормално – каза той. – Слънчевата активност позатихна малко.

– Добре – включи се женски глас. – Ако вземем, че се взривим, ти ще си първият, който ще разбере.

– Мислех, че са ти заповядали да се качиш горе – обърна се Пит към Гамей.

– Наистина й заповядаха – обясни Пол. – Но тя получи ненадеен проблем със слуха и не чу нареждането.

– Разбирам – примири се Пит. – Когато сте готови...

Последваха няколко секунди тишина, а после гласът на Пол:

– Започваме обратно броене за включване след пет… четири…

– Чакай! – изкрещя глас от предверието на кабинета на Пит. – Чакай!

Ирам Йейгър се втурна вътре с някакви документи в ръце.

– Открих нещо!

– Задръж! – каза Пит в говорителя. – Какво носиш, Ирам? Кажи ми, че е Теро.

– Не точно – компютърният гений му подаде отпечатана страница със син фон и пресичаща го криволичеща линия. Приличаше на игра за свързване на точки.

– Какво е това? – попита Пит.

– Курсът на един кораб през последните четирийсет и осем часа – обясни Йейгър.

– Какъв кораб?

Ирам се задъхваше. Беше тичал от десетия етаж до тук, защото асансьорът не дойде достатъчно бързо.

– Не знам точно – каза той. – Но е важно, сигурен съм!

Пит не се съмняваше в думите на Ирам, но му трябваше повече информация.

– За какво говориш?

– Там, в онзи район, се надига буря – отговори Ирам. – Всички кораби наблизо би трябвало да се отдръпнат от пътя й или поне да минат колкото може по-бързо, но този променя курса си в странни часове и интервали. Буквално обикаля в кръг. Отнело му е цели два дни да стигне до сегашното си местоположение. Ако е пътувал по права линия, е щял да вземе разстоянието за десет часа. Само по себе си това не означава нищо, но е подозрително.

Пит беше съгласен по принцип, но имаше причини, поради които някои кораби пътуваха по странни курсове. Хрумна му една конкретна.

– В онзи район има много незаконен риболов – каза той. – Озитата постоянно гонят такива кораби. И всяка година дори успяват да заловят някой и друг контрабандист. Тези кораби хвърлят мрежи за най-големия улов. Но стоят настрана от морските пътища и никога не се задържат задълго на едно място, защото не искат да ги хванат.

– Точно това си помислих и аз – каза Йейгър. – Но това не е риболовен кораб, а контейнеровоз. И тези завои не са толкова случайни, колкото изглеждат. В тях има повторяемост.

Пит погледна към назъбената линия.

– Не разбирам.

Йейгър държеше в ръката си прозрачен лист за припок­риване, на който бе разпечатал нещо.

– Ъглите са малко неправилни – каза той, – а разстоянията не съвпадат точно, но са близки.

Той сложи втория лист върху първия и ги подравни. Лявата страна на модела на листа за припокриване съвпадаше почти точно с разстоянията и курсовете, предприети от загадъчния блуждаещ кораб.

Пит разпозна модела незабавно.

– Съзвездието Орион!

Йейгър кимна.

– По причини, които не мога да проумея, този изгубен контейнеровоз пътува по маршрут, който очертава половината от съзвездието. Това изисква доста усилия.

– Възможно ли е да е съвпадение? – зачуди се на глас Пит.

Йейгър поклати глава.

– Шансът един кораб да направи тези завои и разстояния с правилната дължина по случайност е едно на десет милиона. Ако добавим и факта, че „Орион“ потъна само няколко часа преди да започне това странно движение на непознатия кораб в същия район, шансът става едно на един милиард.

Пит кимна. Някой на този кораб, някой, който контролираше кораба, се опитваше да съобщи нещо на света. Пит не можеше да си представи на какво се дължи тази странност, но се сещаше кой може да е достатъчно хитър и интелигентен, за да я осъществи.

– Кърт! – промълви той почти несъзнателно.

Йейгър кимна.

– Той е най-големият любител астроном в целия отдел. Вечно кисне на покрива с телескоп.

– Къде се намира сега корабът?

– Тук – посочи Йейгър към едно точка на картата. – Триста мили на изток-югоизток от остров Хърд. За известно време остана на едно място, но сега се е отправил на североизток с максимална скорост.

Пит се обърна към говорителя:

– Пол, чу ли разговора?

– И двамата го чухме – отговори Пол. – Всъщност слухът на Гамей май изведнъж се оправи. Да не говорим колко се оправи настроението и на двама ни.

– Моето също – съгласи се Пит. – Но да не се разсейваме. Върни всички по местата им. Дръж детекторът изключен и кажи на капитана веднага да тръгне на запад с максимална скорост. Бързайте!

– Да се опитаме ли да се свържем с тях по радиото? – попита Пол.

Пит се замисли за секунда.

– Не – отговори той. – Не знам какво става, но ако на борда на този кораб има някой от нашите и той има достъп до радио, досега щеше да се е обадил. Не включвайте радиото, докато не разберем нещо повече. По-късно ще ви дам нови заповеди, но засега не е лоша идея да започнете да се подготвяте за абордаж.

– Да, сър! – рече Пол. – „Джемини” прекъсва връзката.

За пръв път от дни насам Пит почувства прилив на енергия. Отново погледна към неравната линия на курса, за да е сигурен, че не си я е въобразил.

– Разбери всичко, каквото можеш за този кораб – обърна се той към Йейгър. – Искам да знам на кого е, къде е бил и какво прави на края на света.

Йейгър кимна.

– Да предадем ли тази информация на АНС?

Пит се поколеба и накрая поклати глава.

– Нека първо се убедим, че не се заблуждаваме.