Часът нула

ГЛАВА 49

Кърт, Джо и Григорович се закатериха по изоставената шахта, а Девлин, Масинга и южноамериканецът поведоха оцелелите затворници надолу към кораба.

Докато тримата се приближаваха към края на шахтата, огромната пещера се разтърси от втори мощен трус. Звукът отекна в шахтата като шум от преминаващ с пълна скорост влак.

Вибрацията се заизкачва нагоре и Кърт стисна скелето. Забеляза, че от метала се излъчва странно сияние – нещо, което не бе виждал преди.

– Да побързаме! – каза той.

Другите двама обаче изоставаха – травмите от побоя забавяха движенията им.

Кърт стигна до края и се стегна, за да се подготви за това, което го очакваше. Изчака Джо и Григорович също да се качат.

Не виждаха какво има навън – пречеше им една ламаринена преграда. Кърт притисна ухо до нея и чу силно бръмчене.

– Какво? – попита Джо.

– Генератори – отвърна Кърт.

Той свали раницата от гърба си и я закрепи в рамката на скелето, за да извади последното блокче С-4.

– Какво си намислил? – попита Джо.

– Ламарината е прикрепена само на четири места – отговори Кърт. – В ъглите. Ако вкарам малко експлозиви в цепнатините между ламарината и стената и ги възпламеня едновременно, това би трябвало да я избие навън към помещението с генераторите.

– Колко експлозив ще използваш?

Кърт едва не се разсмя.

– Вие с Девлин май сте били съученици в училището за любопитковци.

За разлика от тежката врата, която взриви по-рано, сега Кърт искаше да използва възможно най-малко експлозив – точно толкова, колкото да отдели ламарината от отвора.

Той откъсна няколко малки парченца от пластичния експлозив и ги закрепи в ъглите така, както би запушил цепнатините в рамката на прозорец. Нагласи детонаторите и отново намести взривателя.

– Дръжте се здраво! – нареди той.

Джо и Григорович обвиха ръце и крака около скелето. Кърт направи същото.

Пещерата завибрира от следващата енергийна вълна и Кърт реши, че сега е идеалният момент за действие. Стисна силно взривателя. Четирите малки заряда избухнаха едновременно. Ламариненият лист излетя, остави след себе си диря от пушек и издрънча на пода. Бръмченето на генераторите стана двойно по-силно.

Кърт надникна вътре.

Иззад един от генераторите се подаде глава и само след секунди иззад два други изтрещяха изстрели.

Кърт се прикри зад ръба на скалата, а във вътрешността на минната шахта се посипаха куршуми.

– Край на изненадващото ни влизане – измърмори Джо.

* * *

Петдесет и пет метра по-надолу Девлин и Масинга бяха стигнали до най-долното ниво на шахтата. Къс тунел водеше към пещера, където все още стоеше на док черният кораб „Вояджър”.

От страничен тунел Девлин забеляза мъж, който вървеше към него с голям кашон в ръце.

Девлин сложи пръст на устните си, изскочи от шахтата и заби приклада на пушката в главата на мъжа. Мъжът се препъна, изпусна товара си и се просна на пода.

Девлин го позна и стовари върху лицето му пушката.

– Пак ли бягаш, Янко?

Янко застина, когато видя кой му говори.

Масинга отвори кашона

– Погледни! – обърна се той към Девлин. – Диаманти!

Девлин се отдръпна назад и отново удари Янко с приклада на пушката, като го повали в безсъзнание.

Няколко минути по-късно, облечен в униформата на Янко, старият моряк се качи на „Вояджър” и превзе мостика. Насочи пушката към командния състав и махна на Масинга и останалите затворници да се приближат.

– Хайде! – изкрещя той, когато пещерата отново се разтресе.

Тази поредица от трусове продължи по-дълго и проникна на по-голяма дълбочина от всички предишни. На места в пещерата започнаха да се свличат малки купчини камъни.

Когато и последният от бившите затворници се качи на борда, Девлин се обърна към рулевия:

– Включи тая каца!

* * *

В горния край на шахтата, точно пред стаята с генераторите, Кърт, Джо и Григорович се натъкнаха на сериозна съпротива. Осем от хората на Теро бяха вътре, криеха се зад генераторите и стреляха.

– Да минем през този кръстосан огън ще е направо самоубийство – обади се Джо.

– Имам идея – каза Кърт, извади това, което бе останало от експлозивите, и погледна към Джо. – Приготви се! – викна му той.

Джо кимна и превключи пушката си на автоматичен режим.

Кърт метна експлозива право в стаята и за последен път стисна взривателя. Стаята с генераторите се разтърси от оглушителна експлозия. Кърт се надяваше, че взривът е успял да събори защитниците на пода.

– Давайте! – изкрещя той.

Джо понечи да се втурне в стаята, но Григорович го дръпна настрана и се изкатери пред него. Втурна се в стаята, размахал двата пистолета, и откри огън. Стреляше във всички посоки: въртеше се и гърмеше, без да спира дори когато хората на Теро откриха ответен огън и няколко куршума го улучиха.

Докато Григорович привличаше огъня върху себе си, Джо и Кърт се втурнаха в стаята. Обърнаха се на две страни и застреляха последните хора на Теро.

Когато стрелбата спря, единствените, останали на крака, бяха Кърт и Джо. Те се втурнаха към Григорович, който лежеше тежко ранен на пода.