Метеоритът

109

Гейбриъл с разтуптяно сърце прекоси тъмния кабинет на сенатор Секстън. Помещението бе колкото просторно, толкова и елегантно — дървена ламперия с резба, маслени платна, персийски килими, кожени столове и грамадно махагоново бюро. Единственото осветление беше зловещото сияние на компютърния екран. Тя се приближи до бюрото.

Сенатор Секстън маниакално бе прегърнал идеята за „дигитален офис“ и беше заменил претъпканите кантонерки с компактната, лесна за търсене и проста система на персоналния си компютър, в който вкарваше огромни количества информация — дигитализирани бележки от срещи, статии, речи. Компютърът му бе свещена територия и той държеше кабинета си винаги заключен. Отказваше дори да го свърже с интернет от страх, че в святата му дигитална съкровищница може да проникнат хакери.

Преди година Гейбриъл изобщо нямаше да повярва, че някой политик ще е толкова глупав, че да пази копия от уличаващи го документи, ала Вашингтон я беше научил на много неща. „Информацията е власт“. Тя смаяно бе разбрала, че сред политиците, които приемат съмнителни дарения за предизборните си кампании, е масова практика да пазят доказателства за тези пари — писма, банкови документи, квитанции — всичко, скрито на сигурно място. Евфемистично наричана във Вашингтон „сиамска осигуровка“, тази тактика защитаваше кандидатите от дарители, които смятаха, че щедростта им дава право да упражняват прекалено силен политически натиск. Ако някой дарител станеше прекалено настойчив, кандидатът просто можеше да му покаже доказателства за незаконното дарение и да му напомни, че и двете страни са нарушили закона. Доказателствата гарантираха, че кандидатите и дарителите завинаги са залепени едни за други — като сиамски близнаци.

Гейбриъл се вмъкна зад бюрото на сенатора и седна. Пое си дълбоко дъх и погледна компютъра. „Ако Секстън взима подкупи от ФКГ, всички доказателства би трябвало да са тук“. Скринсейвърът на сенатора представляваше редуващи се снимки на Белия дом. Беше го направил един ентусиазиран служител от предизборния му щаб, майстор на нагледните материали и позитивното мислене. Около снимките пълзеше надпис: „Президентът на Съединените щати Седжуик Секстън… Президентът на Съединените щати Седжуик Секстън… Президентът на…“

Гейбриъл премести мишката и се появи прозорец.

ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА:

Очакваше го. Това нямаше да е проблем. Предишната седмица бе влязла в кабинета на Секстън тъкмо когато сенаторът сядаше и отваряше компютъра си. Беше го видяла бързо да натиска само три клавиша.

— Това ли ви е паролата? — попита го предизвикателно тя.

Секстън вдигна поглед.

— Моля?

— А аз си мислех, че взимате мерки за сигурност — добродушно го упрекна Гейбриъл. — Паролата ви е само от три знака. Компютърджиите нали ни казаха да използваме най-малко шест?

— Компютърджиите са тийнейджъри. Я да се опитат да запомнят шест случайни букви, когато станат на четирийсет! Освен това вратата е с аларма. Никой не може да влезе.

Гейбриъл усмихнато се приближи.

— Ами ако някой се вмъкне, докато сте в клозета?

— И опита всякакви комбинации ли? — Той се засмя скептично. — Аз наистина се разтакавам в тоалетната, обаче не чак толкова.

— Басирам се на вечеря в „Давид“, че ще позная паролата ви за десет секунди.

Секстън я погледна заинтригувано и весело.

— Ти не можеш да си позволиш да ме поканиш в „Давид“, Гейбриъл.

— Значи признавате, че ви е страх!

Сенаторът с въздишка прие баса.

— За десет секунди ли? — Той излезе от системата и даде знак на Гейбриъл да заеме мястото му. — Знаеш, че в „Давид“ си поръчвам само салтимбока4. А тя никак не е евтина.

Гейбриъл сви рамене и седна.

— Парите са си ваши.

ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛАТА:

— Десет секунди — напомни Секстън.

Тя се засмя. Щеше да й отнеме само две. Дори от прага бе успяла да види, че сенаторът въвежда трибуквената парола много бързо, при това само с показалец. „Явно един и същи клавиш. Много неблагоразумно“. Гейбриъл беше видяла и че ръката му е разположена над крайната лява част на клавиатурата — което свеждаше възможностите до около девет букви. Изборът на буквите бе елементарен — Секстън беше влюбен в тройното повторение на името си. Сенатор Седжуик Секстън. „Никога не подценявай егото на политиците“. Гейбриъл написа ССС и влезе в системата.

Секстън смаяно зяпна.

Това беше миналата седмица. Сега Гейбриъл отново седеше пред компютъра и бе убедена, че сенаторът не е отделил време, за да си измисли друга парола.

„Защо му е? Той ми има пълно доверие“.

Тя написа ССС.

Гейбриъл ахна. Очевидно бе надценила доверието на сенатора.