Метеоритът

115

Гейбриъл Аш се върна във вътрешната тоалетна на Секстън и се приготви да се прехвърли в своя офис. Обаждането на сенатора я бе разтревожило. Той определено се беше усъмнил, когато му бе казала, че е в кабинета си — като че ли, кой знае как, беше усетил, че го лъже. Така или иначе, тя не бе успяла да влезе в компютъра му и сега не знаеше какво да предприеме.

„Секстън ме чака“.

Докато стъпваше върху мивката и се канеше да се изтегли горе, чу нещо да изтраква на плочките. Погледна надолу и видя, че е съборила копчетата за ръкавели на сенатора.

Трябваше да остави нещата точно така, както ги е заварила.

Слезе на пода, вдигна копчетата и ги постави върху мивката. Понечи отново да се покатери, но спря и пак погледна копчетата. Монограмът привлече вниманието й. Подобно на повечето вещи на Секстън, които носеха монограм, това бяха две преплетени букви СС. Спомни си предишната парола на сенатора, ССС, и си представи календара му… ПНСАЩ… после скринсейвъра с Белия дом и оптимистичния надпис, безкрайно виещ се из екрана. „Президентът на Съединените щати Седжуик Секстън… Президентът на Съединените щати Седжуик Секстън… Президентът на…“ Замисли се. „Може ли да е толкова самоуверен?“

Знаеше, че ще й трябва само секунда, за да разбере. Забързано се върна в кабинета, отиде при компютъра и написа една седембуквена парола.

Скринсейвърът мигновено изчезна. Гейбриъл смаяно зяпна. „Никога не подценявай егото на политиците“.