Метеоритът

19

Директорът на НАСА Лорънс Екстром беше великан, румен и грубоват като разгневен скандинавски бог. Острата му руса коса бе подстригана късо над набръчканото му чело, а месестият му нос беше покрит с мрежа от венички. В момента очите му бяха изцъклени от безброй безсънни нощи. Влиятелен авиокосмически стратег и оперативен съветник в Пентагона преди да получи поста си в НАСА, Екстром имаше репутация на груб човек, която можеше да се сравнява само с безспорната му всеотдайност към проекта, с който е ангажиран.

Рейчъл Секстън го последва по странен лабиринт от полупрозрачни коридори, сякаш направени от листове матов найлон, закачени на опънати кабели. Под нямаше — само плътен лед, покрит с гумирани пътеки, за да не се хлъзга човек. Прекосиха спартанска жилищна част, снабдена с легла и химически тоалетни.

Слава Богу, въздухът бе топъл, макар да се носеха онези неопределими миризми, които винаги придружават хората, затворени в тясно пространство. Някъде бучеше генератор, очевидно източник на електричеството, с което светеха голите крушки, закачени на кабели в коридора.

— Госпожице Секстън — изсумтя Екстром, докато енергично я водеше неизвестно накъде. — Още отначало ще бъда откровен с вас, — Гласът му издаваше всичко друго, но не и радост от пристигането на Рейчъл. — Вие сте тук, защото така пожела президентът. Зак Херни е мой личен приятел и верен поддръжник на НАСА. Аз го уважавам. Длъжник съм му. И му вярвам. Не оспорвам преките му заповеди даже когато не ми харесват. И за да няма никакви недоразумения, искам да знаете, че не споделям въодушевлението на президента от вашето участие.

Рейчъл можа само да го зяпне. „И изминах пет хиляди километра, за да ме посрещнат така?“ Този тип не беше много гостоприемен.

— При цялото ми уважение, и аз съм тук по заповед на президента — не му остана длъжна тя. — Не ми е известна целта на присъствието ми тук. Съгласих се да дойда на доверие.

— Чудесно — заяви Екстром. — Тогава ще говоря направо.

— Започнахте адски добре.

Грубата реакция на Рейчъл, изглежда, сепна директора. Той забави крачка за миг, погледна я и в очите му проблесна нещо. После той тежко въздъхна и отново ускори ход.

— Разберете, вие се включвате в секретен проект на НАСА против моето желание. Не само че представлявате НРС, чийто директор си умира да обижда служителите на НАСА като безотговорни дечурлига, но и сте дъщеря на човека, който е превърнал в цел на живота си да съсипе моето Управление. Това би трябвало да е звездният миг на НАСА — моите хора напоследък търпят много критики и заслужават да се насладят на славата. Заради армията от скептици, оглавявана от вашия баща обаче, НАСА се намира в политическа ситуация, в която моите усърдни служители са принудени да споделят славата с шепа цивилни учени и дъщерята на човека, който се опитва да ни унищожи.

„Аз не съм баща си“ — искаше да извика Рейчъл, но това едва ли беше моментът да спори за политика с шефа на НАСА.

— Не съм дошла тук заради славата, господин Екстром.

Той я изгледа ядосано.

— Може да установите, че нямате друг избор.

Отговорът му я изненада. Въпреки че президентът Херни не бе казал нищо конкретно в смисъл, че Рейчъл може да му помогне по някакъв „публичен“ начин, Уилям Пикъринг определено беше изразил подозренията си, че тя може да се превърне в политическа пионка.

— Искам да знам какво правя тук — заяви младата жена.

— И аз. Това просто не ми е известно.

— Моля?

— Президентът ме помоли подробно да ви осведомя за нашето откритие веднага щом пристигнете. Негова работа си е каква роля иска да ви възложи в този цирк.

— Той ми каза, че вашата система за наблюдение на Земята е направила някакво откритие.

Екстром пак я погледна, но не спря.

— Доколко сте запозната с проекта СНЗ?

— СНЗ е съзвездие от пет сателита на НАСА, които наблюдават Земята — картографират океаните, анализират разломи, следят топенето на полярния лед, търсят полезни изкопаеми…

— Чудесно — прекъсна я той. Не изглеждаше впечатлен. — Значи знаете за последното допълнение към съзвездието на СНЗ? Казва се ПОСП.

Рейчъл кимна. Полярният орбитален скенер на плътността (ПОСП) имаше за цел да помогне за определянето на резултатите от глобалното затопляне.

— Доколкото разбирам, ПОСП измерва дебелината и твърдостта на полярната ледена шапка.

— По същество, да. Сателитът използва спектрален анализ, за да определя дебелината на големи райони и да открива меки точки в леда — киша, вътрешно топене, големи пукнатини, които са индикатори за глобално затопляне.

Рейчъл познаваше методиката за определяне на плътността и дебелината на леда. Нещо като подземен ултразвук. Сателитите на НРС прилагаха аналогичен метод за търсене на подземни аномалии в Източна Европа и за откриване на масови гробове, потвърждаващи, че наистина има етнически чистки.

— Преди две седмици ПОСП премина над този леден шелф и забеляза аномалия, която не приличаше на нищо познато — продължи Екстром. — На шейсет метра под повърхността, сред плътен лед — аморфна маса с диаметър около три метра.

— Воден джоб? — предположи Рейчъл.

— Не. Не беше течна. Странно, тази аномалия беше по-твърда от заобикалящия я лед.

Тя се замисли.

— Ами… може би камък или нещо подобно?

Рейчъл зачака обяснението. Така и не го дочака. „Тук съм, защото НАСА е открила голяма скала в леда?“

— Когато обаче ПОСП изчисли плътността на тази скала, веднага пратихме група да я анализира. Оказа се, че скалата в леда под нас е значително по-плътна от всички видове скали на остров Елзмир. Всъщност по-плътна от всички видове скали, които се срещат в радиус от шестстотин километра.

Рейчъл погледна леда под краката си и си представи скалата някъде там долу.

— Искате да кажете, че някой я е поставил там, така ли?

Екстром се подсмихна.

— Камъкът тежи повече от осем тона. Намира се под шейсет метра плътен лед, което значи, че не е бил докосван над триста години.

Рейчъл уморено последва директора по дълъг тесен коридор, пазен от двама въоръжени служители.

— Предполагам, че има логично обяснение за присъствието на камъка… и за цялата тази потайност, нали? — попита тя.

— Определено — невъзмутимо потвърди той. — Скалата, която откри ПОСП, е метеорит.

Рейчъл се закова в средата на коридора и го зяпна.

— Метеорит ли?! — Обзе я разочарование. След големите приказки на президента това и се струваше абсолютно безинтересно. „Това откритие ли ще оправдае всички досегашни разходи и грешки на НАСА?“ Какво си въобразяваше Херни? Да, метеоритите бяха едни от най-редките скали на Земята, но НАСА постоянно се натъкваше на метеорити.

— Този метеорит е един от най-големите, откривани досега — продължи Екстром и този път спря. — Според нас е част от по-голям метеорит, паднал в Северния ледовит океан през осемнайсети век. Тази скала най-вероятно е била изхвърлена при удара в океана, паднала е върху ледника на Милн и бавно е била затрупана от сняг през последните триста години.

Рейчъл се намръщи. Това откритие не променяше нищо. Изпита растящото подозрение, че е свидетелка на раздута реклама от страна на НАСА и Белия дом — две отчаяни институции, които се опитваха да превърнат една случайна находка в съкрушителна победа на Управлението.

— Не изглеждате впечатлена — отбеляза Екстром.

— Просто очаквах нещо… друго.

Той присви очи.

— Толкова голям метеорит е много рядка находка, госпожице Секстън. В света са открити само няколко по-големи.

— Разбирам…

— Но проблемът не е в големината му.

Тя само го гледаше.

— Ако ми позволите да довърша, ще научите, че тази скала проявява някои удивителни особености, каквито досега не са наблюдавани в нито един друг метеорит — продължи Екстром. — Нито голям, нито малък. — Той посочи коридора. — Ако ме последвате, ще ви заведа при човек, който ще ви обясни нещата по-компетентно от мен.

— По-компетентно от директора на НАСА?

Скандинавските очи на Екстром я изгледаха гневно.

— Този човек е по-компетентен, госпожо Секстън, защото е цивилен. Тъй като сте професионален експерт по анализ на данни, предпочитате да получавате сведенията си от безпристрастен източник, нали?

Нямаше какво да му отговори.

Последва го по тесния коридор, завършващ с тежка черна завеса. Иззад нея се чуваше вибриращ шепот на безброй гласове — отекващи като в огромно празно пространство.

Управителят безмълвно посегна и дръпна завесата. Рейчъл бе заслепена от ярка светлина. Тя колебливо пристъпи напред в блестящото пространство, погледна помещението пред себе си и смаяно ахна.

— Боже мой! — промълви тя. „Какво е това?“