Метеоритът

79

Гейбриъл Аш седеше сама в стъкления кабинет на Йоланда на четвъртия етаж на телевизионното студио на Ей Би Си и зяпаше разнищения килим. Винаги се бе гордяла с инстинкта си и с това, че знаеше на кого може да се довери. Сега за пръв път от години се чувстваше самотна, неуверена накъде да продължи.

Звънът на мобилния й телефон я накара да вдигне поглед от килима. Тя неохотно натисна копчето.

— Аз съм, Гейбриъл…

Веднага позна гласа на сенатор Секстън. Беше изненадващо спокоен, като се имаше предвид какво се бе случило преди малко.

— Прекарах адски тежка вечер, така че просто ме остави да говоря — каза той. — Сигурен съм, че си гледала пресконференцията на президента. Господи, къде сбъркахме? Много ми е кофти. Сигурно се обвиняваш. Недей. Кой можеше да предполага, по дяволите? Ти не си виновна. Така или иначе, виж сега. Мисля, че има начин пак да си стъпим на краката.

Гейбриъл се изправи. Не можеше да си представи какво има предвид Секстън. Изобщо не очакваше такава реакция. Той продължи:

— Тази вечер имах среща с представители на частни космически компании и…

— Нима? — Беше смаяна, че сенаторът сам си признава. — Искам да кажа… нямах представа.

— Нищо особено. Бих те поканил да участваш, обаче тия хора са много докачливи на тема поверителност. Някои даряват пари за кампанията ми. Не искат да се разчува.

Гейбриъл бе напълно разоръжена.

— Но… това не е ли незаконно?

— Незаконно ли? Не, по дяволите! Всички дарения са под границата от две хиляди долара. Нищо работа. Тия хора бълха ги ухапала, но въпреки това трябва да се съобразявам с тях. Наречи го инвестиране в бъдещето. Трая си за това, защото, честно казано, нещата не изглеждат толкова страхотно. Ако надушат, от Белия дом ще го извъртят както им харесва. Както и да е, виж, не е това въпросът. Обаждам ти се да ти кажа, че след тазвечерната среща приказвах с председателя на ФКГ…

Въпреки че Секстън продължаваше да говори, няколко секунди Гейбриъл чуваше само кръвта, която бучеше в ушите й. Без да му каже нищо, сенаторът спокойно й признаваше за срещата с частните космически компании. „Напълно законно. — Само като си помислеше какво беше възнамерявала да направи! Слава Богу, че Йоланда я бе спряла. — За малко да премина в лагера на Марджъри Тенч!“

— … и затова казах на председателя на ФКГ — продължаваше Секстън, — че ти може да успееш да намериш тази информация.

— Добре — без да се замисля, отвърна Гейбриъл.

— От човека, от когото получаваше вътрешната информация за НАСА през последните няколко месеца, нали? Предполагам, че още си в контакт с него.

„Марджъри Тенч!“ Гейбриъл никога нямаше да може да признае на сенатора, че „информаторката“ я е манипулирала още отначало.

— Хм… мисля, че да — излъга тя.

— Добре. Трябва ми нова информация. Веднага.

Докато слушаше, Гейбриъл разбра колко много е подценявала сенатор Седжуик Секстън. Откакто следеше кариерата му, част от лустрото на сенатора беше паднало. Ала тази вечер той си го бе възвърнал. След привидно смъртоносния удар за предизборната му кампания Секстън подготвяше контраатака. И въпреки че именно тя го беше подмамила по този злополучен път, той не я наказваше. Напротив, даваше й шанс да изкупи вината си. И тя щеше да го направи. Каквото и да й струваше.