Метеоритът

95

Докато пътуваше по магистрала „Лийсбърг“, Уилям Пикъринг изпитваше необичайна самота. Наближаваше два след полунощ и пътят пустееше. От години не бе шофирал толкова късно.

В главата му все още хриптеше дрезгавият глас на Марджъри Тенч. „Ще се чакаме при паметника на Рузвелт“.

Опита се да си спомни кога за последен път се е срещал лично с Марджъри Тенч — извънредно неприятно преживяване. Преди два месеца. В Белия дом. Тенч седеше срещу Пикъринг на продълговата дъбова маса, заобиколена от членовете на Съвета за национална сигурност, Съвета на началник-щабовете, директора на ЦРУ, президента Херни и управителя на НАСА.

— Господа — вперил поглед право в Марджъри Тенч, започна директорът на ЦРУ. — За пореден път заставам пред вас, за да настоя правителството да вземе мерки за кризата със сигурността в НАСА.

Това заявление не изненада никого. Проблемите на НАСА със сигурността се бяха превърнали в досаден въпрос в разузнаването. Преди два дни хакери бяха откраднали триста сателитни снимки от една база данни на Управлението. Снимките — неволно разкриващи секретна военна тренировъчна база на Съединените щати в Северна Африка — се бяха появили на черния пазар и ги купуваха разузнавателните служби на вражески държави в Близкия изток и Средна Азия.

— Въпреки най-добрите ни намерения НАСА продължава да представлява опасност за националната сигурност — уморено продължи директорът на ЦРУ. — Казано просто, нашето космическо управление не разполага със средства да пази данните и технологиите, които разработва.

— Разбирам, че е проявено неблагоразумие — отвърна президентът. — Опасно изтичане на информация. И това сериозно ме безпокои. — Той погледна към директора на НАСА Лорънс Екстром и добави: — Продължаваме да търсим начини да стегнем сигурността в Управлението.

— При цялото ми уважение, каквито и мерки за сигурност да вземе НАСА, те няма да са достатъчни, докато операциите й остават извън чадъра на разузнаването — възрази директорът на ЦРУ.

Тези думи предизвикаха неспокоен шепот. Всички знаеха докъде ще доведе това.

— Както ви е известно, всички държавни институции на Съединените щати, които се занимават с деликатна разузнавателна информация, се подчиняват на строги правила за сигурност — армията, ЦРУ, УНС, НРС. Всички трябва да спазват законите за неразпространение на данните, които събират, и технологиите, които разработват. — Гласът на директора на ЦРУ звучеше остро. — Пак ви питам, защо НАСА, организацията, която в момента създава повечето супермодерни авиокосмически, наблюдателни, летателни, софтуерни, разузнавателни и телекомуникационни технологии, които се използват от армията и разузнаването, съществува извън чадъра на сигурността?

Президентът тежко въздъхна. Предложението беше ясно. „Да преструктурираме НАСА и да я превърнем в част от американското военно разузнаване“. Макар че в миналото други организации бяха подлагани на подобно преструктуриране, Херни отказваше да приеме идеята да постави НАСА под шапката на Пентагона, ЦРУ, НРС или която и да било друга военизирана инстанция. Съветът за национална сигурност започваше да се двоуми и мнозина подкрепяха позицията на разузнаването.

Лорънс Екстром никога не изглеждаше доволен на тези заседания и този път не правеше изключение. Той стрелна с остър поглед директора на ЦРУ.

— С риск да се повторя, господин директор, технологиите, които разработва НАСА, имат невоенно научно приложение. Ако вашето разузнаване иска да обърне някой наш космически телескоп към Китай, това си е ваша работа.

Директорът на ЦРУ сякаш беше готов да кипне.

— Лари — намеси се Пикъринг, като внимаваше да говори спокойно. — Всяка година НАСА пада на колене пред Конгреса и проси пари. Вие работите с оскъдни средства и плащате за това с неуспешните си експерименти. Ако включим НАСА в разузнавателната общност, повече няма да се налага да молите Конгреса за помощ. Ще бъдете финансирани от секретния бюджет на значително по-високо равнище. От това ще спечелят всички. НАСА ще има парите, от които се нуждае, за да работи нормално, а разузнаването ще се успокои, че технологиите на Управлението са в безопасност.

Екстром поклати глава.

— От принципни съображения не мога да подкрепя такова нещо. НАСА се занимава с космическа наука — ние нямаме нищо общо с националната сигурност.

Директорът на ЦРУ стана — нещо, което никога не се правеше, ако президентът продължаваше да седи. Никой не го спря. Той гневно погледна директора на НАСА.

— Искате да кажете, че според вас науката няма нищо общо с националната сигурност, така ли? Лари, това са синоними, за Бога! Единствено научно-техническото ни преимущество е гарант за нашата сигурност и независимо дали ни харесва, НАСА играе все по-голяма роля в разработването на модерните технологии. За съжаление вашата организация тече като сито и непрекъснато доказва, че не може да гарантира сигурността си.

В залата се възцари тишина. Сега бе ред на управителя на НАСА да се изправи.

— И затова вие предлагате да заключите двайсетте хиляди учени от НАСА в херметично запечатани военни лаборатории и да ги принудите да работят за вас, така ли? Наистина ли смятате, че най-новите ни космически телескопи щяха да бъдат създадени, ако не беше личният стремеж на нашите учени погледите им да проникнат по-надълбоко в космоса? НАСА прави удивителни открития поради една-единствена причина — нашите служители искат да разберат тайните на космоса. Те са мечтатели, израснали с погледи, отправени към звездните небеса, питащи се какво има там. Страстта и любопитството са стимулите за успехите на НАСА, а не обещанието за военно превъзходство.

Пикъринг се прокашля и като говореше тихо, се опита да понижи температурата около масата.

— Лари, сигурен съм, че директорът не говори за пренасочване на учените от НАСА към строителството на военни сателити. Вашата цел няма да се промени. НАСА ще си върши работата, както обикновено, само че финансите ви ще се увеличат и ще имате по-добра сигурност. — Той се обърна към президента. — Сигурността струва скъпо. Всички в тази зала съзнават, че изтичането на информация от НАСА е в резултат от недостатъчните средства. НАСА трябва сама да се рекламира, орязва средства за мерки за сигурност, осъществява съвместни проекти с други страни, за да им излезе по-евтино. Предлагам НАСА да остане същата великолепна научна невоенна организация, каквато е в момента, но с по-голям бюджет и с известно благоразумие.

Неколцина души от Съвета за сигурност мълчаливо кимнаха в знак на съгласие.

Президентът Херни бавно се изправи и погледна Уилям Пикъринг в очите. Очевидно изобщо не беше доволен от изказването му.

— Ще ви задам един въпрос, Бил. НАСА се надява следващото десетилетие да полети на Марс. Какво ще е отношението на разузнаването към изхарчването на огромна част от секретния бюджет за организиране на полет до Марс — полет, който няма непосредствена връзка с националната сигурност?

— НАСА ще може да прави, каквото желае.

— Глупости — невъзмутимо заяви Херни.

Всички се сепнаха. Президентът рядко се държеше толкова рязко.

— Ако съм научил нещо като президент, това е, че онези, които управляват доларите, управляват посоката — продължи той. — Отказвам да поставя бюджета на НАСА в ръцете на хора, които не споделят целите на Управлението. Мога само да предполагам колко чиста наука ще се прави, ако военни определят кои задачи на НАСА са важни.

Херни обходи с очи залата. После преднамерено бавно върна твърдия си поглед върху Уилям Пикъринг.

— Бил, вашето възражение, че НАСА участва в съвместни проекти с чуждестранни космически програми, е досадно късогледо — въздъхна Херни. — Поне някой работи конструктивно с китайците и руснаците. Мирът на тази планета няма да се изкове с военна сила. Той ще се изкове от хората, които се обединяват въпреки противоречията между своите правителства. Ако питате мен, съвместните проекти на НАСА имат по-голямо значение за националната сигурност, отколкото който и да било шпионски сателит за един милиард долара, и дават много по-голяма надежда за бъдещето.

Пикъринг кипна. „Как смее един политик да ми говори по този начин!“ Идеализмът на Херни звучеше добре в заседателната зала, но в истинския свят заради него загиваха хора.

— Бил — сякаш усетила, че Пикъринг ще избухне, се намеси Марджъри Тенч. — Ние знаем, че сте изгубили детето си. Знаем, че за вас това е личен въпрос.

Директорът на НРС не чуваше нищо друго освен снизхождението в гласа й.

— Но моля ви, не забравяйте, че в момента Белият дом възпира безброй инвеститори, които искат да открием космоса за частния сектор — продължи главната съветничка. — Ако питате мен, въпреки всичките си грешки НАСА е истински приятел на разузнаването.

Неравен участък на магистралата откъсна Пикъринг от унеса му и го върна в настоящето. Наближаваше изхода. Колата профуча покрай окървавен елен, проснат край пътя. Обзе го странно колебание… ала продължи нататък.

Трябваше да отиде на срещата.