Метеоритът

58

Младият техник от НАСА панически тичаше в купола. „Случи се нещо ужасно!“ Завари Екстром сам близо до пресцентъра.

— Господин директор — задъхано каза техникът. — Злополука!

Екстром се обърна. Изглеждаше разсеян, като че ли мислите му бяха заети с други неща.

— Моля? Злополука ли? Къде?

— В метеоритната шахта. Току-що изплува труп. Доктор Уейли Мин.

Екстром го погледна неразбиращо.

— Доктор Мин ли? Но…

— Извадихме го, но беше късно. Мъртъв е.

— За Бога! Колко време е престоял във водата?

— Според нас около час. Изглежда, е паднал, потънал е на дъното и когато тялото му се е подуло, е изплувал.

Червендалестата кожа на Екстром поморавя.

— По дяволите! Кой друг знае за това?

— Никой, господин директор. Само ние. Извадихме го от водата, но решихме, че е най-добре да ви кажем преди…

— Правилно сте постъпили. — Екстром тежко въздъхна. — Веднага приберете трупа на доктор Мин. Не казвайте нищо.

Техникът се озадачи.

— Но, господине, аз…

Екстром постави широката си длан на рамото му.

— Чуйте ме внимателно. Това е трагична злополука, за която искрено съжалявам. Естествено, когато дойде време, ще се занимая с този въпрос. Сега обаче не е моментът.

— Искате да скрия трупа, така ли?

Екстром впи в него студените си северняшки очи.

— Помислете. Можем да съобщим на всички, но какво ще постигнем с това? До пресконференцията остава около час. Съобщението за фаталната злополука ще помрачи откритието и ще окаже пагубно въздействие върху духа на хората. Доктор Мин е допуснал грешка от невнимание и аз нямам намерение да карам НАСА да плаща за нея. Тези цивилни учени достатъчно се възползваха от нашия успех и няма да допусна една тяхна грешка да хвърли сянка върху големия ни момент. Смъртта на доктор Мин ще остане в тайна до пресконференцията. Ясно ли е?

Пребледнял, мъжът кимна.

— Ще прибера трупа.