Метеоритът

110

Атаката беше неочаквана. Страховитият силует на боен хеликоптер се стрелна като гигантска оса от небето на югозапад от „Гоя“. Рейчъл не се съмняваше нито какво е това, нито защо идва.

В мрака от носа на вертолета се разнесе грохот и дъжд от куршуми обсипа фибростъклената палуба на кораба, като проряза линия напречно на кърмата. Рейчъл със закъснение се хвърли да се прикрие и усети пареща болка в ръката. Тежко се строполи на палубата, претърколи се и изпълзя зад прозрачния купол на подводницата „Тритон“.

Над нея избухна грохот на ротори и хеликоптерът префуча над кораба. Шумът утихна със зловещо свистене. Вертолетът се стрелна над океана и започна да обръща за втора атака.

Просната на палубата, разтрепераната Рейчъл притисна ръката си и се огледа за Толанд и Корки. Двамата мъже се бяха скрили зад един навес и сега с олюляване се изправяха, ужасено вторачени в небето. Рейчъл се надигна на колене. Целият свят сякаш изведнъж бе започнал да се движи забавено.

Приклекнала зад прозрачния купол на подводницата, тя панически погледна единствената им възможност за бягство — хеликоптера на бреговата охрана. Завия вече се качваше в кабината и отчаяно им махаше. Рейчъл видя как пилотът скача на седалката и пали двигателите. Перките се завъртяха; съвсем бавно. Прекалено бавно. По-бързо!

Рейчъл усети, че се изправя, готвеше се да се затича, чудеше се дали може да прекоси палубата преди враговете да са се върнали. Зад себе си чу Корки и Толанд да се приближават към нея и чакащия ги вертолет. „Да! Бързо!“

И тогава го видя.

От пустия мрак на сто метра в небето изникна тънък като молив лъч червена светлина и се плъзна по палубата на „Гоя“. После откри целта си и спря върху хеликоптера на бреговата охрана.

Трябваше й само миг, за да разбере какво е това. В този ужасяващ момент й се стори, че всичко на палубата се слива в странна смесица от форми и звуци. Толанд и Корки тичаха към нея… Завия махаше като обезумяла от хеликоптера… червеният лазер разсичаше нощното небе.

Беше късно.

Рейчъл се хвърли на пътя на Корки и Толанд и разпери ръце в опит да ги спре. Тримата се строполиха на палубата.

В далечината проблесна бяла светлина. Пред смаяния и ужасен поглед на Рейчъл по линията на лазерния лъч премина идеално права огнена следа.

Ракетата „Хелфайър“ улучи корпуса и хеликоптерът се пръсна на парчета като играчка. Разтърсващата вълна от топлина и шум помете палубата, отгоре заваляха пламтящи шрапнели. Горящият скелет на вертолета се наклони върху изкривената си опашка, залюля се за миг, прекатури се през борда и падна в океана сред съскащ облак пара.

Рейчъл затвори очи. Задушаваше се. Чуваше клокоченето на потъващите останки — силното течение бързо ги отдалечаваше от „Гоя“. В хаоса се разнесоха виковете на Майкъл Толанд. Силните му ръце се опитваха да я изправят. Ала тя не можеше да помръдне.

„Пилотът от бреговата охрана и Завия са мъртви. Ние сме следващите“.