Метеоритът

98

— Мамка му — изруга таксиметровият шофьор и се обърна през рамо към Гейбриъл. — Пред нас май има катастрофа. Няма да можем да продължим.

Тя погледна през прозореца и видя въртящите се светлини на линейки и полицейски коли, които разкъсваха нощния мрак. На пътя пред тях стояха неколцина полицаи и спираха трафика.

— Трябва да е адски тежка катастрофа. — Шофьорът посочи пламъците край паметника на Рузвелт.

Гейбриъл се намръщи. „Тъкмо сега ли?“ Трябваше да съобщи на сенатор Секстън новата информация за ПОСП и канадския геолог. Зачуди се дали лъжите на НАСА за начина на откриване на метеорита ще станат основание за достатъчно бурен скандал, който да вдъхне нов живот на предизборната кампания на Секстън. „Може би не за всички политици“ — помисли си тя, ала това бе Седжуик Секстън, човек, изградил цялата си кампания върху провалите на другите.

Тя не винаги се гордееше със способността на сенатора да се възползва от политическите несполуки на опонентите си, ала тактиката действаше. Секстън до съвършенство владееше изкуството на инсинуациите и навярно щеше да раздуе тази лъжа на НАСА до такава степен, че да постави под въпрос морала на цялото Управление — и по асоциация на президента.

Пламъците при паметника на Рузвелт сякаш се издигаха още по-високо. Бяха се подпалили дърветата в комплекса и в момента ги гасяха. Таксиметровият шофьор пусна радиото и започна да превключва каналите.

Гейбриъл въздъхна, затвори очи и усети, че я обхваща пълна изнемога. Когато беше пристигнала във Вашингтон, бе мечтала завинаги да работи в областта на политиката, може би някой ден в Белия дом. В момента обаче й се струваше, че й е писнало от политика за цял живот — дуелът с Марджъри Тенч, голите снимки, лъжите на НАСА…

Един водещ по радиото обясняваше нещо за бомба в автомобил и вероятен тероризъм. „Трябва да се махна от този град“ — за пръв път, откакто бе в столицата, си помисли Гейбриъл.