Метеоритът

84

Подобно на повечето президенти, преди Зак Херни спеше по четири-пет часа. През последните няколко седмици обаче не беше имал време дори за толкова сън. Когато вълнението постепенно започна да се уталожва, Херни усети, че късният час превръща крайниците му в олово. Заедно с неколцина висши служители бяха в Рузвелтовата стая, пиеха шампанско и гледаха безкрайна върволица от повторения на пресконференцията, откъси от документалния филм на Толанд и коментари на специалисти. В момента на екрана една жизнерадостна репортерка с микрофон в ръка стоеше пред Белия дом.

— Като се изключи невъобразимото значение за човешкия вид, това откритие ще има сериозни политически последици във Вашингтон — каза тя. — Откриването на тези метеоритни фосили не можеше да стане в по-подходящ момент за президента. — Гласът й стана мрачен. — Нито в по-лош — за сенатор Секстън. — Показаха кадри от злополучния дебат по Си Ен Ен от същия следобед.

— След трийсет и пет години, струва ми се, е напълно очевидно, че няма да открием извънземен живот! — заяви сенаторът.

— Ами ако грешите? — попита Марджъри Тенч.

Секстън извъртя очи към тавана.

— Уф, за Бога, госпожице Тенч, ако греша, ще си изям шапката.

Всички в Рузвелтовата стая се засмяха. В ретроспекция приклещването на Секстън можеше да се приеме за жестоко, но никой от зрителите не забеляза това — надменният тон на сенатора бе толкова самодоволен, че той, изглежда, беше получил тъкмо това, което заслужаваше.

Президентът потърси с поглед Тенч. Не я бе виждал отпреди пресконференцията, нямаше я и в момента. „Странно — помисли си той. — Това е също толкова неин празник, колкото и мой“.

Новините по телевизията приключваха. За пореден път очертаха политическия скок на Белия дом и катастрофалното потъване на сенатор Секстън.

„Как се променят нещата само за един ден — каза си Херни. — В политиката светът се променя за миг“.

До изгрев слънце щеше да разбере, че е абсолютно прав.