Метеоритът

71

От черната стаичка на „Шарлот“ Рейчъл Секстън представи Майкъл Толанд и Корки Марлинсън на Пикъринг. После накратко му описа невероятните събития. Директорът на НРС я слушаше, без да помръдва.

Тя му разказа за биолуминесцентния планктон в метеоритната яма, за пътуването им по ледения шелф и откриването на шахтата под метеорита, и накрая за неочакваната атака на военен, най-вероятно спецоперативен отряд.

Уилям Пикъринг бе известен със способността си да изслушва смущаваща информация, без да му мигне окото, ала с всеки обрат в разказа на Рейчъл изражението му ставаше все по-загрижено. Тя усети смайването му, а после и гнева му, когато му описа убийството на Нора Мангър и собственото си чудотворно избавление. Макар че и се искаше да изложи подозренията си за съучастничеството на директора на НАСА, младата жена достатъчно добре познаваше Пикъринг, за да не сочи с пръст без доказателства, така че му изложи само твърдите факти. Когато свърши, директорът за няколко секунди помълча.

— Госпожице Секстън — накрая каза той, — всички вие… — Пикъринг ги изгледа един по един. — Ако това е истина, а не се сещам за причина и тримата да ме лъжете, днес сте извадили късмет, че сте останали живи.

Те мълчаливо кимнаха. Президентът беше поканил четирима цивилни учени… и двама от тях бяха мъртви.

Директорът въздъхна тежко, сякаш нямаше представа какво да каже. Събитията очевидно изобщо не се връзваха.

— Възможно ли е тази шахта под метеорита, която се вижда на радарната разпечатка, да е естествено образувание? — попита той.

Рейчъл поклати глава.

— Прекалено е симетрична. — Тя разгърна листа и го вдигна към камерата. — Безупречна е.

Пикъринг разгледа изображението и намръщено кимна.

— Не изпускайте тази разпечатка от ръцете си.

— Обадих се на Марджъри Тенч, за да я предупредя да спре президента — каза Рейчъл. — Но тя ми затвори.

— Знам. Тенч ми телефонира.

Рейчъл го погледна смаяно.

— Марджъри Тенч ви се е обадила, така ли? — „Бързо действа!“

— Току-що. Много е загрижена. Смята, че се опитвате да изиграете някакъв номер, за да дискредитирате президента и НАСА. И може би да помогнете на баща си.

Младата жена се изправи, размаха разпечатката и посочи двамата си спътници.

— За малко да ни убият! Това прилича ли ви на някакъв номер? И защо ми е да…

Пикъринг вдигна ръце.

— Спокойно. Госпожица Тенч пропусна да ми каже, че сте трима.

Рейчъл не си спомняше дали главната съветничка й бе дала време да спомене за Корки и Толанд.

— И не ми каза, че разполагате с веществени доказателства — прибави директорът. — Още преди да разговарям с вас се усъмних в твърденията й, а сега съм убеден, че тя греши. Не се съмнявам във вашите твърдения. Въпросът сега е какво означава всичко това.

Възцари се дълго мълчание.

Уилям Пикъринг рядко изглеждаше смутен, но сега объркано клатеше глава.

— Нека засега допуснем, че някой наистина е заровил този метеорит в леда. Това ни навежда на очевидния въпрос „защо“. Ако НАСА разполага с метеорит с фосили, какво ги интересува, пък и когото и да било другиго, къде е открит той?

— Възможно е заравянето да е целяло тъкмо ПОСП да направи откритието и скалата да изглежда като фрагмент от известен метеорит — отвърна Рейчъл.

— Юнгерсоловия метеорит — допълни Корки.

— Но каква е ползата от свързването му с известен метеорит? — попита директорът. Гласът му звучеше почти гневно. — Тези фосили не са ли изумително откритие сами по себе си? С каквото и събитие да са свързани?

И тримата кимнаха.

Пикъринг се поколеба.

— Освен, ако… разбира се…

Рейчъл видя зъбните колелца, въртящи се зад очите на директора. Беше стигнал до най-простото обяснение за синхронизиране на находката с Юнгерсоловия метеорит, но това най-просто обяснение бе и най-обезпокояващото.

— Освен, ако това не е трябвало да придаде автентичност на абсолютно фалшиви данни — продължи Пикъринг, въздъхна и се обърна към Корки.

— Каква е вероятността този метеорит да е фалшификат, доктор Марлинсън?

— Фалшификат ли, господин директор?

— Да.

— Фалшив метеорит? — Корки неловко се засмя. — Напълно невъзможно! Този метеорит беше проучен от безброй специалисти. Включително от мен. Химични анализи, спектрограма, рубидиево-стронциево датиране. Той не прилича на скалите, които се откриват на Земята. Метеоритът е истински. Всеки астрогеолог ще го потвърди.

Пикъринг дълго обмисля думите му, като леко поглаждаше вратовръзката си.

— И все пак, като се има предвид какво може да спечели от това откритие НАСА, очевидните признаци от подправяне на доказателствата и нападението срещу вас… първото и единствено логично заключение, което мога да направя, е, че този метеорит е отлично изпълнена измама.

— Невъзможно! — почти ядосано заяви Корки. — При цялото ми уважение, господин директор, метеоритите не са някакъв холивудски специален ефект, който може да се постигне в лаборатория, за да заблуди неколцина нищо неподозиращи астрофизици. Това са химически сложни обекти с уникална кристална структура и съотношения между елементите!

— Не оспорвам твърдението ви, доктор Марлинсън. Просто следвам логичната последователност на анализа. Като се има предвид, че някой е искал да ви убие, за да не разкриете, че е бил заровен в леда, аз съм склонен да приема всякакви невероятни възможности. Точно какво ви кара да вярвате, че тази скала наистина е метеорит?

— Точно какво ли? — възкликна Корки. — Безупречна овъглена кора, наличие на хондрули, никелово съдържание, каквото не се среща на Земята. Ако намеквате, че някой ни е измамил, като е създал тази скала в лаборатория, мога само да кажа, че тази лаборатория е на около сто и деветдесет милиона години. — Астрофизикът бръкна в джоба си, измъкна камък с формата на компактдиск и го протегна към камерата. — Датирахме такива образци с множество химически методи. Рубидиево-стронциевото датиране не е нещо, което може да се фалшифицира!

Пикъринг се изненада.

— Значи имате образец от метеорита, така ли?

Корки сви рамене.

— НАСА има десетки такива.

— Искате да кажете, че НАСА са открили метеорит, който според тях съдържа живот, и оставят хората да се разхождат с образците?! — вече обърнат към Рейчъл, попита директорът.

— Въпросът е, че образецът в ръцете ми е истински — заяви Корки. — Дайте го на всеки петролог, геолог или астроном на света и след като го изследват, те ще ви кажат две неща: първо, че е на сто и деветдесет милиона години, и второ, че химически се различава от всяка скала на Земята.

Пикъринг се наведе напред и се втренчи във фосила, запечатан в камъка. За миг изглеждаше като хипнотизиран. Накрая въздъхна.

— Аз не съм учен. Мога да кажа, само че ако този метеорит е истински, какъвто изглежда, ми се ще да узная защо НАСА не го е представила на света такъв, какъвто е? Защо някой го е заровил в леда, сякаш, за да ни убеди в неговата автентичност?

В този момент един служител от охраната на Белия дом набра номера на Марджъри Тенч.

Главната съветничка вдигна още при първото иззвъняване.

— Да?

— Госпожице Тенч, имам информацията, която поискахте. За обаждането по радиофона. Проследихме го.

— И?

— От Секретната служба смятат, че сигналът е идвал от борда на военната подводница „Шарлот“.

— Какво?!

— Нямат координатите, госпожице, но са сигурни в шифъра на подводницата.

— О, за Бога! — Тенч затръшна слушалката, без да каже нищо повече.