— Като разузнавателна свръзка на Белия дом — почна Рейчъл Секстън, като се мъчеше да овладее треперещия си глас, докато говореше на множеството на екрана пред нея, — сред задълженията ми е да пътувам до политически горещи точки по света, да анализирам деликатни ситуации и да докладвам на президента и персонала на Белия дом.
Точно под косата й изби капка пот. Рейчъл я избърса и мислено прокле президента, че не я бе предупредил за това представяне.
— Никога досега пътуванията ми не са ме отвеждали на толкова необичайно място. — Тя сковано посочи тясното пространство около себе си. — Ако щете вярвайте, в момента ви говоря от Северния полярен кръг. Намирам се на ледник, дебел близо сто метра.
Усети озадаченото очакване, излъчващо се от лицата на екрана пред нея. Те очевидно разбираха, че не са събрани в тесния за толкова хора Овален кабинет без причина, но никой от тях не можеше да си представи какво общо има това с Полярния кръг. По челото и отново изби пот.
„Стегни се, Рейчъл. Това ти е работата“.
— Тази вечер за мен е голяма чест да говоря пред вас. Изпитвам гордост и… на първо място, вълнение.
Неразбиращи погледи.
„Майната му — помисли си тя и ядосано избърса потта. — Да не съм си го измислила?“ Знаеше какво би казала майка й: когато се съмняваш, просто изплюй камъчето! Тази стара поговорка въплъщаваше едно от фундаменталните убеждения на майка й — че всички предизвикателства могат да се преодолеят, като кажеш истината какъвто и да е резултатът. Рейчъл дълбоко си пое дъх, изправи гръб и погледна право в камерата.
— Съжалявам, ако се чудите как може да се потя в такъв студ, но… малко съм нервна.
Лицата пред нея за миг сякаш потрепнаха. Чу се откъслечен нервен смях.
— Освен това вашият шеф ме предупреди само десетина секунди преди да ме изправи пред всичките си служители. Това бойно кръщение не беше представата ми за първото ми посещение в Овалния кабинет.
Този път повече смях.
— И… — тя погледна към долния край на екрана — определено не съм си представяла, че ще седя на бюрото на президента… камо ли върху него!
Тези думи предизвикаха вече искрен смях и широки усмивки.
Рейчъл започна да се отпуска. „Просто направо им го кажи“.
— Положението е следното. — Най-после отново можа да познае гласа си. Спокоен и ясен. — Миналата седмица президентът Херни отсъстваше от прожекторите на медиите не поради липса на интерес към предизборната си кампания, а защото беше зает с друго нещо. Много по-важно.
Рейчъл замълча за миг и огледа публиката.
— В ледения шелф дълбоко в арктическия кръг беше направено научно откритие. Президентът ще съобщи на света за него на пресконференция в осем часа тази вечер. Откритието принадлежи на група всеотдайни американци, които напоследък претърпяха поредица неуспехи и заслужават щастието най-после да им се усмихне. Говоря за НАСА. Сигурно ще сте горди да научите, че президентът с очевидна прозорлива увереност винаги твърдо е стоял зад НАСА в трудните моменти. И сега верността му ще бъде възнаградена.
Чак сега Рейчъл осъзнаваше историческото значение на това откритие. В гърлото й заседна буца. Тя се опита да я преглътне и продължи:
— Като служител от разузнаването, който се занимава с анализ и проверка на данни, аз съм една от неколцината, които президентът покани да проучат информацията на НАСА. Лично се запознах с нея и се консултирах с няколко специалисти — и държавни служители, и цивилни, — чиято репутация е безупречна и чието положение не е подложено на политическо влияние. Моето професионално мнение е, че информацията, която ще ви представя, се основава на факти и е безпристрастно изложена. Нещо повече, моето лично мнение е, че президентът е проявил лоялност към поста си и американския народ, като със завидна сдържаност е отложил съобщението, което с удоволствие би направил още миналата седмица.
Хората от Белия дом озадачено се заспоглеждаха. После всички отново насочиха очи към нея и тя разбра, че е спечелила цялото им внимание.
— Госпожи и господа, предстои ви да чуете — както, сигурна съм, ще се съгласите, — една от най-вълнуващите информации, разкривани в този кабинет.