Метеоритът

81

Преизпълнена с нова надежда, Гейбриъл Аш стоеше до бюрото на Йоланда в студиото на Ей Би Си и набираше номера на телефонни услуги.

Ако се докажеха, твърденията на Секстън притежаваха смайващ потенциал. „НАСА са излъгали за ПОСП?!“ Гейбриъл беше гледала въпросната пресконференция и си спомняше, че тогава нещо й се бе сторило странно, но съвсем беше забравила за това — преди няколко седмици сателитът не бе важен въпрос. Тази вечер обаче той беше станал Въпросът.

Сега Секстън се нуждаеше от вътрешна информация, при това бързо. И разчиташе да я получи от „информатора“ на Гейбриъл. Беше го уверила, че ще направи всичко възможно. Естествено проблемът бе, че нейният информатор беше Марджъри Тенч, която изобщо нямаше да й помогне. Затова трябваше да осигури сведенията по друг начин.

— Телефонни услуги — чу се в слушалката.

Гейбриъл им каза какво й трябва. Телефонистката откри три вашингтонски телефона под името Крис Харпър. Гейбриъл опита и трите. Първият бе на адвокатска кантора. Вторият не отговори. Третият телефон в момента звънеше. Още при първото иззвъняване се обади женски глас.

— Семейство Харпър.

— Госпожа Харпър? — любезно попита Гейбриъл. — Надявам се, че не съм ви събудила.

— Господи, не! Тази нощ едва ли някой ще може да заспи. — Гейбриъл чу, че в стаята работи телевизор. Говореха за метеорита. — Предполагам, че търсите Крис, нали?

Пулсът на Гейбриъл се ускори.

— Да, госпожо.

— Не си е вкъщи. Изтича на работа още щом свърши обръщението на президента. — Жената се засмя. — Е, съмнявам се, че някой там работи. Най-вероятно празнуват. Съобщението го изненада, нали разбирате. То изненада всички. Телефонът ни не е спирал да звъни. Басирам се, че вече се е събрал целият персонал на НАСА.

— В централата ли? — попита Гейбриъл.

— Да. И се пригответе за купон.

— Благодаря. Ще го потърся там.

Гейбриъл затвори, бързо излезе от кабинета и намери Йоланда, която тъкмо свършваше приготовленията около група космически специалисти, готвещи се да дадат ентусиазиран коментар за метеорита.

— Изглеждаш по-добре — каза редакторката. — Просветна ли ти малко пред очите?

— Току-що разговарях със сенатора. Тазвечерната му среща не е била такава, каквато си мислех.

— Казах ти, че Тенч те работи. Как приема новината за метеорита сенаторът?

— По-добре от очакванията.

Йоланда се изненада.

— Мислех, че вече се е хвърлил под някой влак.

— Според него в данните на НАСА може би има нещо нечисто.

Йоланда изсумтя скептично.

— Гледал ли е пресконференцията? Какви други доказателства му трябват?

— Отивам в НАСА да проверя нещо.

Редакторката предупредително повдигна изскубаните си вежди.

— Дясната ръка на сенатор Секстън да нахлуе в централата на НАСА?! Тази вечер? Да си чувала за линчуване?

Гейбриъл й изложи подозрението на Секстън, че ръководителят на проекта „ПОСП“ Крис Харпър е излъгал за преодоляването на проблема със софтуера за регистриране на аномалии. Йоланда очевидно не вярваше.

— Ние отразихме тази пресконференция, Гебс, и трябва да призная, че тогава Харпър не беше на себе си, обаче от НАСА обясниха, че бил сериозно болен.

— Сенатор Секстън е убеден, че Харпър е излъгал. И други смятат така. Влиятелни хора.

— Ако софтуерът на ПОСП за регистриране на аномалии не е бил поправен, как сателитът е открил метеорита?

„Точно това попита и Секстън“ — помисли си Гейбриъл.

— Не знам. Обаче сенаторът иска да му намеря някои отговори.

Йоланда поклати глава.

— Секстън те праща в гнездото на осите. Не отивай. Нищо не му дължиш.

— Аз тотално провалих предизборната му кампания.

— Кампанията му се провали по чиста случайност.

— Но ако сенаторът е прав и ръководителят на проекта наистина е излъгал…

— Миличка, ако ръководителят на проекта е излъгал света, какво те кара да смяташ, че ще признае истината на теб?

Гейбриъл бе мислила за това и вече имаше план.

— Ако се добера до нещо, ще ти се обадя.

Йоланда се засмя скептично.

— Ако се добереш до нещо, ще си изям шапката.