Метеоритът

67

Телефонната централа на Белия дом се намираше на първия етаж в Източното крило. Постоянно бяха дежурни по три телефонистки. В момента пред пулта седяха само две. Третата с всички сили тичаше към залата за пресконференции. Държеше безжичен телефон. Беше се опитала да се свърже с Овалния кабинет, но президентът вече бе излязъл. Беше се опитала да се свърже с мобилните телефони на съветниците му, но преди телевизионни изяви всички мобифони в и около залата за пресконференции се изключваха.

Да изтича с безжичен телефон при президента в такъв момент най-малкото изглеждаше съмнително, но когато разузнавателната свръзка на Белия дом бе заявила, че разполага със спешна информация, която президентът трябва да чуе преди да излезе пред медиите, телефонистката не се поколеба. Сега въпросът бе дали ще успее навреме.

В малкия медицински кабинет на „Шарлот“ Рейчъл Секстън притискаше слушалката към ухото си и чакаше да разговаря с президента. Толанд и Корки седяха до нея и все още изглеждаха потресени. Астрофизикът имаше пет шева и дълбоко охлузване на скулата. И тримата бяха облекли термобельо, дебели моряшки гащеризони, огромни вълнени чорапи и униформени обувки. С чаша горещо кафе в ръка Рейчъл отново започваше да се чувства почти човешко същество.

— Къде се мотаят? — нервничеше Толанд. — Вече е осем без четири!

Рейчъл нямаше представа. Бе успяла да се свърже с една от телефонистките на Белия дом, да й обясни коя е и че е спешно. Жената я беше включила на изчакване и сега очевидно се опитваше да намери президента.

„Четири минути — помисли си Рейчъл. — Побързай!“

Затвори очи и се опита да се съсредоточи. Бе прекарала ужасен ден. „Намирам се в ядрена подводница“ — каза си младата жена. Имаше късмет, че изобщо се намира някъде. Според капитана преди два дни „Шарлот“ била на рутинен патрул в Берингово море и регистрирала аномални подводни звуци откъм шелфа на Милн — пробиване, реактивни двигатели, шифровани радиосигнали. Пренасочили ги и им наредили да чакат и да слушат. Преди около час в шелфа имало експлозия и те се приближили да проверят. Тогава чули сигнала за помощ на Рейчъл.

— Остават три минути! — възкликна Толанд.

Рейчъл определено също изпадаше в паника. Защо се бавеха? Защо президентът не се обаждаше? Ако Зак Херни излезеше пред медиите с тези данни…

Рейчъл пропъди тази мисъл от главата си и разклати слушалката. „Хайде, отговори!“

Още от входа на залата за пресконференции телефонистката видя навалица от служители. Всички възбудено приказваха и правеха последни приготовления. Президентът бе на двадесетина метра, все още под грижите на гримьорите.

— Направете път! — каза телефонистката и се опита да се провре през тълпата. — Търсят президента. Извинете. Направете път!

— Начало след две минути! — извика един координатор.

Стиснала слушалката, телефонистката забърза към президента.

— Търсят президента! — задъхано повтори тя. — Направете път!

Пред нея се изправи висока фигура. Марджъри Тенч. Главната съветничка неодобрително сбърчи продълговатото си лице.

— Какво става?

— Спешен разговор! — Телефонистката едва си поемаше дъх. — Търсят президента!

— Не сега! — отсече Тенч.

— Обажда се Рейчъл Секстън. Казва, че е спешно.

Намръщеното изражение на Тенч се замени с озадачение. Тя погледна безжичния телефон.

— Това е вътрешна линия, не е секретна.

— Не, госпожо, но и обаждането е по открита линия. Тя казва, че се обажда от радиофон. Трябвало веднага да разговаря с президента.

— Начало след деветдесет секунди!

Тенч се ококори и протегна мършавата си ръка.

— Дайте ми телефона.

Сърцето на телефонистката, бясно туптеше.

— Госпожица Секстън иска да разговаря лично с президента Херни. Каза ми да отложа пресконференцията, докато тя приказва с него. Уверявам ви…

Тенч пристъпи към нея и гневно прошепна:

— Ще ви кажа как стоят нещата. Вие не изпълнявате заповедите на дъщерята на опонента на президента, изпълнявате моите. И мога да ви уверя, че няма да стигнете по-близо до него, докато не разбера какво става.

Телефонистката погледна към президента, заобиколен от микрофонни техници, фризьори и неколцина членове на екипа му, които обсъждаха с него последните поправки на речта му.

— Шейсет секунди! — извика координаторът.

На борда на „Шарлот“ Рейчъл Секстън нервно крачеше в тясната каюта. Най-после чу изщракване в слушалката.

Обади се дрезгав глас:

— Ало?

— Господин президент?

— Марджъри Тенч — поправи я гласът. — Аз съм главната съветничка на президента. Която и да сте вие, предупреждавам ви, че шегите с Белия дом са нарушение на…

„За Бога!“

— Това не е шега! Аз съм Рейчъл Секстън, вашата разузнавателна свръзка, и…

— Знам коя е Рейчъл Секстън, госпожице. И се съмнявам, че сте вие. Обаждате се в Белия дом по обикновена линия и ми казвате да прекъсна важно изявление на президента. Това едва ли е нормално поведение за човек с…

— Вижте — гневно я прекъсна Рейчъл. — Преди два часа осведомих целия ви екип за един метеорит. Вие седяхте на първия ред. Гледахте ме по телевизор, поставен върху бюрото на президента! Някакви въпроси?

Тенч не отговори веднага.

— Какво означава това, госпожице Секстън?

— Означава, че трябва да спрете президента! Всичките му сведения за метеорита са грешни! Съвсем наскоро научихме, че е бил вмъкнат изпод ледения шелф. Не знам от кого, не знам и защо! Но сега нещата не са такива, каквито изглеждаха! Президентът ще потвърди напълно неверни данни и аз настоятелно го съветвам…

— Чакайте малко, по дяволите! — Тенч сниши глас. — Съзнавате ли какво говорите?

— Да! Подозирам, че директорът на НАСА е организирал някаква мащабна измама и президентът Херни неволно ще се замеси в нея. Поне отложете пресконференцията с десет минути, за да му обясня какво става тук. Някой се опита да ме убие, за Бога!

Гласът на Тенч се вледени.

— Ще ви посъветвам нещо, госпожице Секстън. Ако сте се отказали да помогнете на Белия дом в тази кампания, трябваше отдавна да се сетите преди лично да потвърдите данните за метеорита.

— Какво?! — „Тя изобщо слуша ли ме?“

— Поведението ви ме отвращава. Използването на обикновена линия е евтин трик. Да намеквате, че данните за метеорита са фалшифицирани? Що за разузнавач използва радиофон, за да се обади в Белия дом и да обсъжда класифицирана информация? Явно се надявате някой да подслушва този разговор.

— Нора Мангър е убита! И доктор Мин е мъртъв. Трябва да предупре…

— Веднага млъкнете! Не знам какви игрички играете, но ще ви напомня, на вас и на всеки друг, който случайно подслушва този разговор, че Белият дом разполага с видеозаписи на изявленията на най-видните учени от НАСА, неколцина известни цивилни учени и на самата вас, госпожице Секстън, които потвърждават данните за метеорита. От този момент се смятайте за освободена от поста си и ако се опитате да дискредитирате това откритие с каквито и да било още по-абсурдни твърдения, уверявам ви, Белият дом и НАСА ще ви дадат под съд за клевета толкова бързо, че няма да имате време да си съберете куфара за затвора.

Рейчъл отвори уста да отговори, ала бе онемяла.

— Зак Херни беше великодушен към вас и честно казано, това ми мирише на евтин Секстънов рекламен трик — изсумтя Тенч. — Откажете се веднага, иначе ще ви предявим обвинение. Кълна се.

Връзката прекъсна. Когато капитанът почука на вратата, устата на Рейчъл все още бе отворена.

— Госпожице Секстън? — Той надникна вътре. — Хващаме слаб сигнал от канадското национално радио. Президентът Зак Херни току-що започна пресконференцията си.