Метеоритът

114

Корки стискаше руля с окървавени ръце. Моторницата „Крестлайнър Фантом“ 2100 мълниеносно летеше по морската повърхност. Той натисна дросела докрай в опит да развие максимална скорост. Едва сега усети разкъсващата болка. Погледна надолу и видя, че десният му крак е целият в кръв. Мигновено му се зави свят.

Астрофизикът се опря на руля, обърна се и погледна назад към „Гоя“. Искаше му се хеликоптерът да го последва. Толанд и Рейчъл бяха останали на рампата и той не бе могъл да стигне при тях. И беше принуден да вземе бързо решение.

„Разделяй и владей“.

Знаеше, че ако успее да примами хеликоптера на достатъчно разстояние от „Гоя“, Толанд и Рейчъл ще могат да повикат помощ по радиостанцията. За нещастие, когато погледна през рамо към осветения кораб, видя, че вертолетът още е там, сякаш се колебаеше.

„Хайде, гадове! Последвайте ме!“

Но хеликоптерът не го последва. Вместо това зави над хърмата на „Гоя“, спусна се и кацна на палубата. „Не!“ Корки се ужаси и осъзна, че е оставил Толанд и Рейчъл на кораба, където ги очакваше сигурна смърт. Разбра, че сега той трябва да повика помощ, и заопипва таблото. Откри радиостанцията и я включи. Не се случи нищо. Нямаше лампичка. Нямаше пращене. Завъртя копчето за звука докрай. Нищо. „Хайде!“ Астрофизикът пусна руля и приклекна, за да погледне по-добре. Когато сви коляното си, кракът го заболя непоносимо. Очите му се съсредоточиха върху радиостанцията. Таблото бе надупчено от куршуми и радиото беше разбито. Отпред висяха разкъсани жици.

„Какъв късмет, по дяволите…“

Корки се изправи на треперещите си колене. Чудеше се как изобщо може да се случи нещо по-лошо. И когато отново погледна към „Гоя“, получи отговор на въпроса си. От хеликоптера на палубата изскочиха двама въоръжени войници. После черният механичен звяр се издигна и с пълна скорост се понесе към него.

Той се отчая. „Разделяй и владей“. Явно тази идея не бе хрумнала само на него.

Докато прекосяваше палубата и се приближаваше към решетъчната рампа, Делта Три чу някъде под себе си женски викове. Обърна се и даде знак на Делта Две, че слиза да провери. Другарят му кимна и остана на място, за да покрива горната палуба. Двамата можеха да поддържат връзка по комуникационните си устройства, тъй като заглушаващата система на хеликоптера оставяше открита една рядко използвана честота.

Стиснал късия си автомат, Делта Три приклекна, за да вижда по-добре. Вече чуваше виковете по-ясно. Продължи да се спуска. По средата на стълбата различи лабиринта от рампи, водещи под палубата. Виковете се усилваха.

И тогава я видя. Застанала по средата на пътеката, Рейчъл Секстън се бе надвесила над перилата и отчаяно викаше Майкъл Толанд.

„Толанд е паднал в морето? Може би след взрива?“

В такъв случай задачата на Делта Три още повече се улесняваше. Трябваше да слезе само още няколко метра, за да може да стреля. Единствената му мъглява тревога бе, че Рейчъл стоеше до отворен шкаф, което означаваше, че може да има оръжие — харпун или пушка за акули — въпреки че те не можеха да се сравняват с неговия автомат. Убеден, че владее положението, войникът насочи автомата си напред и направи още една крачка надолу. Сега вече почти идеално виждаше Рейчъл Секстън. Той вдигна оръжието си.

„Още една крачка“.

Под себе си зърна движение. По-скоро объркан, отколкото уплашен, Делта Три погледна надолу и видя Майкъл Толанд, протегнал към краката му алуминиев прът. Въпреки че се бе оставил да го измамят, войникът едва не се засмя на този глупав опит да го спънат. После усети, че върхът на пръта докосва крака му.

Нажежена до бяло болка разтърси тялото му. Изгубил равновесие, Делта Три се запремята надолу по стълбата и се просна на рампата. Автоматът му изтрополи по метала и падна през борда. Командосът се сви, за да докосне десния си крак, ала него вече го нямаше.

Толанд се наведе над войника, все още стиснал дългия метър и половина димящ прът. Алуминиевата тръба свършваше с реагираща на натиск дванадесеткалиброва цев и бе предназначена за самоотбрана при нападение на акула. Океанологът отново я беше заредил и опираше назъбения връх в адамовата ябълка на мъжа. Войникът лежеше по гръб като парализиран и се взираше в лицето му с безсилна ярост.

Рейчъл дотича при Толанд. Планът бе тя да вземе автомата на командоса, но за нещастие оръжието беше паднало в океана.

Комуникационното устройство на колана на мъжа изпращя и от него се разнесе механичен глас.

— Делта Три? Обади се. Чух изстрел.

Мъжът не отговори. Комуникаторът отново изпращя.

— Делта Три? Потвърди. Имаш ли нужда от помощ?

Почти незабавно се разнесе нов глас. И той бе механичен, но освен него се чуваше грохот на хеликоптерен двигател.

— Тук Делта Едно — обади се пилотът. — Преследвам отдалечаващата се моторница. Делта Три, потвърди. Долу ли си? Имаш ли нужда от помощ?

Толанд притисна пръта към гърлото на мъжа.

— Кажи на хеликоптера да остави моторницата. Ако убият приятеля ми, ще умреш.

Войникът потръпна от болка и вдигна комуникатора към устните си. Погледна Толанд право в очите и натисна бутона.

— Тук Делта Три. Добре съм. Унищожи моторницата.