Метеоритът

73

Сенатор Секстън седеше свит на дивана и се чувстваше като беглец. Уестбрукският му апартамент, който само допреди час беше пълен с нови приятели и поддръжници, сега изглеждаше изоставен, осеян с празни чаши и визитки, зарязан от хората, които буквално бяха избягали през вратата.

Секстън продължаваше да зяпа телевизора и повече от всичко на света му се искаше да го изключи, ала не можеше да се насили да се откъсне от безкрайните медийни анализи. Това бе Вашингтон и не след дълго коментаторите щяха да приключат с псевдонаучните и псевдофилософските хиперболи и да се съсредоточат върху грозната действителност — политиката. Като мъчители, поливащи раните на сенатора с киселина, журналистите повтаряха и потретваха очевидното.

— Преди няколко часа Секстън жънеше само успехи — каза един коментатор. — Сега, след откритието на НАСА, предизборната кампания на сенатора е в руини.

Секстън потръпна, пресегна се за курвоазието и отпи направо от бутилката. Знаеше, че тази вечер ще е най-дългата и най-самотната в живота му. Мразеше Марджъри Тенч за това, че го бе подвела. Мразеше Гейбриъл Аш за това, че изобщо бе споменала за НАСА. Мразеше президента за това, че бе извадил такъв невероятен късмет. Мразеше и света за това, че му се надсмиваше.

— Очевидно това е пагубно за сенатора — продължаваше коментаторът. — Президентът и НАСА постигнаха невероятен триумф с това откритие. Такива новини могат да възродят предизборната кампания на президента, независимо от позицията на Секстън за НАСА, но след като днес Секстън призна, че ако се наложи, няма да се поколебае напълно да прекрати финансирането на НАСА… е, това изявление на президента е мощен удар, от който сенаторът няма да се възстанови.

„Бях измамен — помисли си Секстън. — Белият дом ме измами, мама му стара“.

Коментаторът се усмихна.

— НАСА с един замах си възвърна целия авторитет, който напоследък беше изгубила. В момента по улиците се усеща истинска атмосфера на национална гордост. Както всъщност би трябвало. Хората обичат Зак Херни, а губеха вяра. Трябва да признаете, че напоследък президентът понесе няколко доста тежки удара, но сега отново е на върха на популярността си.

Секстън си помисли за следобедния дебат по Си Ен Ен и провеси нос. Гадеше му се. Цялата инерция, която през последните месеци бе трупал толкова грижливо, сега беше увиснала като камък на шията му. Приличаше на глупак. Белият дом нагло го бе изиграл. Вече се ужасяваше от карикатурите в утрешния вестник. Името му щеше да стане прицел на всички вицове в страната. Очевидно повече нямаше да има тайно финансиране от ФКГ. Всичко се беше променило. Всичките му гости бяха видели как мечтите им потъват в тоалетната. Приватизирането на космоса се бе блъснало в непробиваема стена.

Той отново отпи глътка коняк, изправи се и с неуверени крачки отиде при бюрото си. Погледна вдигнатата телефонна слушалка. Знаеше, че това е проява на мазохистично самобичуване, но въпреки това бавно я постави върху вилката и започна да брои секундите.

„Едно… две…“ Телефонът иззвъня. Той остави да се включи секретарят.

— Сенатор Секстън, обажда се Джуди Оливър от Си Ен Ен. Бих искала да ви дам възможност да изразите отношението си към откритието на НАСА. Моля, обадете ми се. — Тя затвори.

Секстън отново започна да брои. „Едно…“ Телефонът иззвъня. Не му обърна внимание, остави да се включи телефонният секретар. Пак репортер.

Стиснал бутилката курвоазие, сенаторът тръгна към плъзгащата се врата на балкона. Отвори я и излезе на студен въздух. Наведе се над парапета и се вгледа в осветената фасада на Белия дом. Светлините сякаш весело блещукаха на вятъра.

„Копелета — помисли си Секстън. — От векове търсим доказателство за живот в небесата. И сега го откриваме точно през годината на моите избори?“ Това не бе благоприятно, това си беше чисто ясновидство. Докъдето му стигаше погледът, в прозорците на всички жилищни блокове синееше включен телевизионен екран. Зачуди се къде ли е Гейбриъл Аш. Тя бе виновна за всичко. Тя му беше подхвърляла информация за безбройните провали на НАСА. Секстън надигна бутилката и отново отпи.

„Проклетата Гейбриъл… тя е причината да затъна така“.

Гейбриъл Аш стоеше вцепенена насред хаоса в новинарското студио на Ей Би Си в другия край на града. Изявлението на президента я бе сварило неподготвена и я беше оставило в полупарализирано състояние. Тя стоеше неподвижно в средата на помещението и се взираше в един от телевизионните монитори, докато около нея се развихряше истински пандемониум.

Първите няколко секунди на изявлението бяха предизвикали пълна тишина. Това бе продължило само мигове преди във всички посоки да се втурнат обезумели репортери. Тези хора бяха професионалисти. Нямаха време за лични размисли. На първо място работата. В момента светът искаше да научи повече и Ей Би Си щеше да му го даде. В този материал имаше всичко — наука, история, политическа драма — емоционална златна мина. Тази нощ в журналистическия свят нямаше да спи никой.

— Гебс? — Гласът на Йоланда звучеше съчувствено. — Хайде да се върнем в кабинета ми преди някой да те познае и да започне да те върти на шиш какво означава това за предизборната кампания на Секстън.

Гейбриъл усети, че я повеждат като в мъгла към стъкления кабинет на редакторката. Йоланда я сложи да седне, даде й чаша вода и се опита да се усмихне.

— Погледни го от хубавата страна, Гебс. Предизборната кампания на твоя кандидат е съсипана, но поне ти не си.

— Благодаря. Върхът.

Йоланда стана сериозна.

— Знам, че се чувстваш кофти, Гейбриъл. Твоят кандидат току-що беше прегазен от валяк и ако питаш мен, няма да се оправи. Поне не навреме, за да спечели. Но нали никой не показва снимката ти по всички канали! Сериозно. Това е чудесно. Сега Херни няма нужда от сексскандал. В момента изглежда прекалено достолепен, за да говори за секс.

Това с нищо не утешаваше Гейбриъл.

— Що се отнася до твърденията на Тенч, че предизборната кампания на Секстън била финансирана с незаконни средства… — Йоланда поклати глава. — Съмнявам се. Естествено Херни държи на обещанието си да не разпространява отрицателна информация за опонентите си. И естествено разследването на взимане на подкупи ще се отрази зле на страната. Но наистина ли Херни е такъв патриот, че да пропусне шанс да смаже опонента си, просто за да защити националния дух? Предполагам, че Тенч е поизлъгала за финансите на Секстън в опит да те уплаши. Рискувала е с надеждата да скочиш от кораба и да дадеш на президента безплатен сексскандал. И трябва да признаеш, Гебс, че тъкмо тази вечер щеше да е адски подходяща моралът на Секстън да се постави под съмнение!

Гейбриъл разсеяно кимна. Един сексскандал щеше да е гибелен удар, от който кариерата на Секстън може би никога нямаше да се възстанови… никога…

— Ти не се поддаде, Гебс. Марджъри Тенч ти хвърли въдицата, обаче ти не я налапа. Сега си свободна. Ще има и други избори.

Гейбриъл отново кимна. Вече не знаеше в какво да вярва.

— Трябва да признаеш, че Белият дом блестящо надигра Секстън — примами го да повдигне въпроса за НАСА, накара го да се ангажира, подлъга го да постави всичките си яйца в тая кошница.

„Изцяло по моя вина“ — помисли си Гейбриъл.

— И това изявление, което току-що гледахме, Боже мой, гениално беше! Като оставим значението на това откритие, спектакълът беше страхотен. Предаване на живо от Арктика! Документален филм на Майкъл Толанд! Мили Боже, как да се мериш с това? Зак Херни улучи в десятката. Съвсем основателно е президент.

„И ще остане такъв още четири години…“

— Трябва да се връщам на работа, Гебс — каза Йоланда. — Ти поседи тук колкото искаш. Докато се оправиш. — Редакторката тръгна към вратата. — След няколко минути пак ще се отбия, скъпа.

Останала сама, Гейбриъл отпи глътка вода — имаше отвратителен вкус. Всичко й горчеше.

„Аз съм виновна за всичко“ — помисли си тя и се опита да се избави от угризенията, като си припомни всички мрачни пресконференции на НАСА през последната година — провалите с космическата станция, отлагането на Х-33, изгубените сонди, постоянните бюджетни инжекции. Чудеше се къде е сгрешила.

„Никъде — каза си тя. — Правех каквото трябва“. Просто топката се бе върнала в нейното поле.