— Това, което ще ви кажа сега, Рейчъл, е от най-голяма секретност — започна Херни. — И по принцип нямате право на достъп до такава информация.
Стените на самолета сякаш се свиха около нея. Президентът я беше довел на Уолъпс Айланд, бе я поканил на борда на Еър форс едно, беше й налял кафе, направо й бе заявил, че възнамерява да я използва срещу родния й баща, а сега й съобщаваше, че незаконно ще й разкрие секретна информация. Колкото и непринуден на пръв поглед да изглеждаше Зак Херни, Рейчъл Секстън току-що беше научила за него нещо много важно. Този човек светкавично взимаше нещата в свои ръце.
— Преди две седмици НАСА направи откритие — като я гледаше в очите, каза президентът.
Думите за миг увиснаха във въздуха. Рейчъл не знаеше какво да каже. „Откритие на НАСА ли?“ Последните разузнавателни доклади не предполагаха нищо необичайно в Управлението. Естествено напоследък „откритие на НАСА“ обикновено означаваше, че са проумели колко недостатъчен е бюджетът на някой нов проект.
— Преди да продължим разговора, искам да знам дали споделяте цинизма на баща си за космическите проучвания.
— Искрено се надявам да не сте ме повикали тук, за да ме молите да овладея проповедите на баща ми против НАСА — възнегодува тя.
Херни се засмя.
— Не, по дяволите. Достатъчно дълго съм бил в Сената, за да знам, че никой не може да въздейства на Седжуик Секстън.
— Баща ми е опортюнист, господин президент. Такива са най-преуспелите политици. И за съжаление НАСА сама му даде тази възможност. — Неотдавнашните грешки на Управлението бяха толкова недопустими, че човек трябваше или да плаче, или да се смее — сателити, разпадащи се в орбита, космически сонди, които не отговарят на сигналите, десетократното увеличаване на бюджета на международната космическа станция и страни членки, отказващи се като плъхове, бягащи от потъващ кораб. Губеха се милиарди долари и сенатор Секстън се носеше на гребена на тази вълна — вълна, която, изглежда, щеше да го отнесе до бреговете на Пенсилвания Авеню 1600.
— Признавам, че НАСА напоследък е пълна катастрофа — продължи президентът. — Всеки път, щом се весна в Управлението, ми излагат поредната причина да увелича финансирането им.
Рейчъл видя възможност да се обади и се възползва.
— И все пак, господин президент, съвсем наскоро прочетох, че миналата седмица извънредно сте им отпуснали още три милиона.
Херни се подсмихна.
— Това много е зарадвало баща ви, нали?
— Сами пращате патрони на палача си.
— Гледахте ли го по телевизията? „Зак Херни е пристрастен към космоса и данъкоплатците издържат увлечението му“.
— Но вие постоянно доказвате правотата му.
Президентът кимна.
— Не крия, че съм голям почитател на НАСА. Винаги съм бил. Аз съм дете на космическата надпревара — „Спутник“, Джон Глен, „Аполо“ — и никога не съм се колебал да изразя възхищението и националната си гордост от нашата космическа, програма. Винаги съм смятал служителите на НАСА за днешните пионери. Те опитват невъзможното, приемат неуспехите и се връщат пред чертожната дъска, докато ние само ги критикуваме.
Рейчъл мълчеше. Усещаше, че под спокойната външност на Херни бушува негодувание от безкрайните речи на баща й против НАСА. Той определено не бързаше да стигне до същността на въпроса.
— Днес възнамерявам да променя мнението ви за НАСА — напрегнато заяви президентът.
Рейчъл колебливо го погледна.
— Вече имате моя глас, господин президент. Може би е по-добре да се съсредоточите върху останалата част от страната.
— Точно така имам намерение да постъпя. — Той отпи глътка кафе и се усмихна. — И ще ви помоля да ми помогнете. — Херни замълча за миг и се наведе към нея. — По извънредно необикновен начин.
Рейчъл усещаше, че той внимателно наблюдава всяко нейно движение, като ловец, който се опитва да прецени дали плячката му се кани да избяга, или да се съпротивлява. За нещастие тя не виждаше път за бягство.
— Предполагам, че ви е известен проектът на НАСА, наречен СНЗ? — попита президентът и си доля кафе.
Тя кимна.
— Система за наблюдение на Земята. Мисля, че баща ми я споменава от време на време.
Саркастичната й забележка накара президента да се намръщи. Всъщност сенатор Секстън при всяка възможност повдигаше въпроса за СНЗ. Това беше едно от най-оспорваните скъпи начинания на НАСА — съзвездие от пет сателита, предназначени да анализират от космоса околната среда на Земята: изтъняване на озоновия слой, топене на полярния лед, глобално затопляне, изсичане на тропическите гори. Целта бе еколозите да получат невиждано досега количество макроскопски данни, за да планират по-добре бъдещето на планетата.
За нещастие проектът СНЗ беше пълен провал. Подобно на повечето по-нови проекти на НАСА, той още отначало надхвърли бюджета си. И за това го отнасяше Зак Херни. Той бе използвал подкрепата на екологическото лоби, за да прокара възлизащия на един милиард и четиристотин милиона долара бюджет на СНЗ през Конгреса. Вместо обещаните приноси за глобалната екология обаче, проектът бързо се бе превърнал в скъп кошмар от провалили се изстрелвания на сателити, компютърни дефекти и мрачни пресконференции. Напоследък единственото усмихнато лице бе на сенатор Секстън, който самодоволно напомняше на гласоподавателите точно колко техни пари е изхарчил президентът за СНЗ и колко нищожни са резултатите. Херни пусна в кафето си още една бучка захар.
— Колкото и изненадващо да ви прозвучи, откритието на НАСА, за което говоря, беше направено от СНЗ.
Рейчъл се смути. Ако проектът бе постигнал успех, Управлението със сигурност щеше да го е съобщило, нали? Баща й разпъваше на кръст СНЗ в медиите и НАСА имаше нужда и от най-малката добра новина.
— Не съм чула нищо за откритие на СНЗ — отвърна тя.
— Знам. НАСА предпочита за известно време да запази добрата новина в тайна.
На Рейчъл не и се вярваше.
— От личен опит знам, че когато става въпрос за НАСА, никоя новина не е принципно лоша. — Сдържаността не беше сред отличителните черти на отдела за връзки с обществеността на Управлението. В НРС се шегуваха, че в НАСА свиквали пресконференция всеки път щом пръднел някой техен учен.
Президентът се намръщи.
— А, да. Забравям, че разговарям с една от ученичките на Пикъринг. Той още ли мърмори за голямата уста на НАСА?
— Той се занимава със сигурността, господин президент. И приема работата си много сериозно.
— И адски го бива. Просто ми е трудно да повярвам, че две толкова тясно свързани институции постоянно намират за какво да се дърлят.
Скоро след постъпването си при Уилям Пикъринг Рейчъл бе научила, че макар да са свързани с космическите проучвания, НАСА и НРС имат напълно противоположни принципи. Националната разузнавателна служба действаше в областта на отбраната и пазеше всичките си космически дейности в тайна, докато НАСА беше научна организация и ентусиазирано разгласяваше всичките си открития по света — често, твърдеше Уилям Пикъринг, с риск за националната сигурност. Някои от най-добрите технически разработки на Управлението — лещи с висока разделителна способност за сателитни телескопи, далекообхватни комуникационни системи и радиовидеоустройства — имаха отвратителния навик да изникват в разузнавателния арсенал на вражески страни и да се използват за шпиониране на Съединените щати. Бил Пикъринг често мърмореше, че учените от НАСА имали големи мозъци… и още по-големи усти.
Обект на още по-остри противоречия между двете институции обаче бе фактът, че тъй като НАСА изстрелваше сателитите на НРС, много от тайните неуспехи на Управлението всъщност пряко касаеха Националната разузнавателна служба. Най-драматичен беше провалът на 12 август 1998 г., когато ракетата „Титан 4“ на НАСА/ ВВС се взриви четиридесет секунди след изстрелването и унищожи товара си — сателит на НРС на стойност милиард и двеста милиона долара с кодово име „Вортекс 2“. Пикъринг като че ли никога нямаше да забрави този случай.
— Тогава защо от НАСА не са разгласили този успех? — предизвикателно попита Рейчъл. — В момента добрата новина определено ще им е от полза.
— В НАСА мълчат, защото аз им наредих — отвърна президентът.
Младата жена се зачуди дали е чула вярно. В такъв случай президентът извършваше нещо като политическо харакири, което тя не разбираше.
— Това откритие е… как да се изразя… изумително по своето значение — заяви Херни.
Побиха я тръпки. В света на разузнаването „изумително значение“ не вещаеше нищо добро. Дали сателитите от проект СНЗ не бяха забелязали някаква надвиснала екологична катастрофа?
— Има ли някакъв проблем?
— Абсолютно никакъв. Откритието на СНЗ е чудесно.
Тя мълчеше.
— Какво ще кажете, Рейчъл, ако ви съобщя, че НАСА е направила откритие с такова научно значение… такова колосално значение…, че оправдава всеки долар, похарчен от американците в космоса?
Рейчъл не можеше да си го представи.
Президентът се изправи.
— Хайде да се поразходим.
11.
Рейчъл последва президента по лъскавата стълба на Еър форс едно. Студеният мартенски въздух проясни мислите й. За нещастие, яснотата само направи твърденията на президента още по-странни. „НАСА е направила откритие с такова научно значение, че оправдава всеки долар, похарчен от американците в космоса?“
Откритие от такава величина можеше да се отнася само до едно нещо — Светия Граал на НАСА. Извънземен живот. За съжаление, Рейчъл знаеше достатъчно за този конкретен граал, за да е наясно, че това е напълно неправдоподобно.
Като специалист по разузнавателни анализи, тя често отблъскваше въпросите на свои познати, интересуващи се от предполагаемите контакти с извънземни, които властите били засекретили. И постоянно се ужасяваше от теориите, на които вярваха нейните „образовани“ приятели — катастрофирали извънземни летящи чинии, скрити в тайни държавни бункери, пазени в лед трупове на извънземни, дори отвличане и хирургическо проучване на нищо неподозиращи граждани. Всичко това бе абсурдно, естествено. Нямаше извънземни. Нямаше засекретени контакти. Всички в разузнавателната общност разбираха, че огромното мнозинство сведения за забелязани извънземни и отвлечени граждани просто са резултат на развинтена фантазия или измама с цел обогатяване. Автентичните снимки на НЛО имаха странния навик да са направени в близост до бази на военновъздушните сили, където се изпитваха модерни секретни самолети. Когато „Локхийд“ бяха започнали изпитанията на радикално нов бомбардировач стелт, данните за НЛО около военновъздушната база „Едуардс“ се бяха увеличили петдесетократно.
— Изражението ви е скептично. — Президентът я погледна подозрително.
Гласът му я сепна. Тя го погледна, неуверена как да отговори.
— Ами… — Рейчъл се поколеба. — Да смятам ли, господин президент, че не говорим за извънземни кораби или зелени човечета?
Херни се усмихна.
— Рейчъл, струва ми се, че това откритие ще ти се стори много по-интересно от научната фантастика.
Обзе я облекчение. Все пак в НАСА не бяха толкова отчаяни, че да се опитат да подхвърлят на президента някоя извънземна история. Въпреки това думите му само задълбочиха озадачението й.
— Е, каквото и да са открили в НАСА, трябва да отбележа, че моментът е извънредно подходящ — посочи тя.
Херни спря.
— Подходящ ли? Защо?
„Защо ли?“
Рейчъл също спря и го зяпна.
— Господин президент, в момента НАСА води борба на живот и смърт, за да оправдае самото си съществуване, и към вас се отправят обвинения, че продължавате да я финансирате. Тъкмо сега едно голямо откритие ще е панацея и за НАСА, и за вашата предизборна кампания. Опонентите ви очевидно ще намерят момента за изключително подозрителен.
— Значи, ме наричате лъжец или глупак, така ли?
В гърлото на Рейчъл заседна буца.
— Не исках да проявя неуважение, господин президент. Просто…
— Спокойно. — На устните му плъзна лека усмивка и той продължи надолу по стълбата. — Когато директорът на НАСА ми съобщи за това откритие, направо го отхвърлих като абсурдно. Обвиних го, че замисля най-прозрачната политическа фалшификация в историята.
Буцата в гърлото й започна да се смалява. Когато стигна долу, Херни спря и я погледна.
— Една от причините да помоля НАСА да запазят откритието си в тайна е, за да ги защитя. То надхвърля по величина всички досегашни успехи на Управлението. В сравнение с него кацането на Луната изглежда незначително. Тъй като всички, включително аз, можем да спечелим — и да изгубим — страшно много, реших, че е разумно някой да провери данните на НАСА преди да излезем с официално съобщение.
Рейчъл се сепна.
— Нямате предвид мен, нали, господин президент?
Той се засмя.
— Не, това не е вашата област. А и вече получих потвърждение по извън правителствени канали.
Облекчението на Рейчъл отстъпи мястото си на ново озадачение.
— Извън правителствени ли, господин президент? Искате да кажете, че сте прибегнали до частния сектор? По толкова секретен въпрос?
Херни без колебание кимна.
— Свиках външен екип от четирима цивилни учени с големи имена и сериозна репутация, която трябва да защитават. Те използваха своя техника за наблюдение и стигнаха до свои заключения. През последните две денонощия тези цивилни учени категорично потвърдиха откритието на НАСА.
Рейчъл изпита уважение. Президентът се бе подсигурил с типичния за него размах. Като бе назначил най-големите скептици, външни специалисти, които не печелеха нищо от потвърждаването на откритието, Херни избягваше подозренията, че това може да е отчаян опит на НАСА да оправдае бюджета си, да гарантира преизбирането на поддържащия космическите проучвания президент и да отблъсне атаките на сенатор Секстън.
— Довечера в осем ще свикам пресконференция в Белия дом, за да съобщя това откритие на света — заяви Херни.
Обзе я разочарование. Той всъщност не й бе разкрил нищо.
— И точно какво е това откритие?
Президентът се усмихна.
— Днес ще се убедите, че търпението е добродетел. Това откритие е нещо, което трябва да видите сама. Преди да продължим, искам да сте напълно наясно с положението. Директорът на НАСА ви чака, за да ви го обясни лично. Той ще ви каже всичко, което трябва. После с вас ще обсъдим ролята ви.
Рейчъл долови надвисналата драма в погледа на Херни и си спомни предчувствието на Пикъринг, че Белият дом крие някакъв коз. Изглежда, директорът на НРС пак щеше да се окаже прав, както винаги. Президентът посочи един самолетен хангар наблизо.
— Натам, моля.
Рейчъл смутено го последва. Сградата пред тях нямаше прозорци и огромната врата бе затворена. Можеше да се влезе само през малък страничен вход. Вратата беше открехната. Херни спря на няколко крачки от нея и каза:
— Аз съм дотук. Ще продължите сама.
Рейчъл се поколеба.
— Няма ли да дойдете?
— Трябва да се върна в Белия дом. Скоро пак ще се чуем. Имате ли мобифон?
— Естествено, господин президент.
— Дайте ми го.
Тя извади мобилния си телефон и му го подаде — предположи, че иска да въведе частния си номер, Херни обаче го пъхна в джоба си.
— Вече нямате връзка с мрежата. Всичките ви служебни задължения са отменени. Днес няма да разговаряте с никой друг без изрично разрешение от мен или от административния директор на НАСА. Разбирате ли?
Рейчъл зяпна. „Президентът току-що ми открадна мобифона?!“
— След като ви информира за откритието, той ще ви свърже с мен. Скоро ще се чуем. Успех.
Тя погледна вратата на хангара. Обземаше я все по-силно безпокойство.
Президентът Херни окуражително постави длан на рамото й и й кимна към входа.
— Уверявам ви, Рейчъл, няма да съжалявате, че сте ми помогнали.
И без да каже нищо повече, закрачи към хеликоптера, с който беше пристигнала Рейчъл. Качи се и отлетя, без изобщо да се обърне.