Метеоритът

63

Майкъл Толанд лежеше на една страна на леда. Главата му бе отпусната върху протегнатата му ръка, която вече не усещаше. Въпреки че клепачите му тежаха, той се мъчеше да ги държи отворени. От това положение за последен път наблюдаваше своя свят — сега само море и лед, — наклонен под странен ъгъл. Струваше му се подходящ край за ден, през който нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Над плаващия леден сал сякаш се бе спуснало зловещо спокойствие. Рейчъл и Корки се бяха смълчали и чукането беше престанало. Колкото повече се отдалечаваха от ледника, толкова повече стихваше вятърът. Толанд чувстваше, че и неговото тяло утихва. Дишането му ставаше все по-бавно… по-плитко. Организмът му вече не можеше да се бори с вцепенението, придружаващо оттичането на кръвта от крайниците му — като екипаж, напускащ своя кораб — и се насочваше към жизненоважните му органи в последен опит да го задържи в съзнание. Обречена борба, знаеше го.

Странно, вече не усещаше болка. Бе минал през този етап. Сега се чувстваше като подут. Вцепенен. Плаващ. Когато започнаха да се изключват рефлекторните му дейности — мигането, — зрението му се замъгли. Воднистата течност, която циркулираше между роговицата и лещите на очите му, замръзваше. Той се вторачи в неясните очертания на ледения шелф на Милн, сега само белезникав силует на лунната светлина. Усещаше, че душата му се признава за победена. Вятърът виеше.

И тогава започна да халюцинира. Странно, в последните секунди преди да изгуби съзнание, не си представи, че го спасяват. Последната му халюцинация беше ужасяваща.

От водата край айсберга със зловещо съскане изплува морско чудовище — лъскаво, черно и опасно. Толанд се насили да премигне и зрението му малко се проясни. Звярът бе наблизо, притискаше се към леда като грамадна акула, блъскаща се в малка лодка. Той се извиси над него… мократа му кожа лъщеше…

Пред очите му постепенно се спусна пелена и останаха само звуците. Металическо скърцане. Зъби, захапващи леда. Приближаваха се. Теглене на тела.

„Рейчъл…“

Усети, че грубо го повличат нанякъде.

После всичко потъна в мрак.