Делта Форс е единствената бойна част, чиито действия се ползват с пълен президентски имунитет от закона.
С президентски указ 25 (ПУ 25) бойците от подразделението са освободени „от всякаква наказателна отговорност“, включително от постановлението от 1876 г., налагащо наказание за всеки, който използва армията за лични цели, законоохранителни действия на територията на страната или несанкционирани секретни операции. Бойците от Делта Форс се избират от Групата за бойно комплектоване (ГБК), секретна организация в рамките на Спецоперативното командване във Форт Браг, Северна Каролина. Тези бойци са опитни убийци — специалисти по спецоперации, спасяване на заложници, изненадващи удари и премахване на секретни вражески сили.
Тъй като операциите на Делта Форс обикновено са строго секретни, традиционната многостепенна командна верига често се заобикаля в полза на единоначалието — има само един „диспечер“, получил правото да ръководи подразделението както намери за добре. Диспечерът обикновено е висш военен или държавен служител с достатъчно висок чин или влияние, за да ръководи операцията. Независимо от това кой е, операциите на Делта Форс са най-строго секретни и след приключването им войниците никога повече не споменават за тях — нито помежду си, нито на своите командири от спецоперативното командване.
„Излиташ. Биеш се. Забравяш.“
Отрядът от Делта Форс, който в момента се намираше на север от осемдесет и втория паралел, не летеше, нито се биеше. Просто наблюдаваше.
Делта Едно трябваше да признае, че това е най-необикновената операция в кариерата му, но отдавна се бе научил да не се изненадва от онова, което искат от него. През последните пет години беше участвал в освобождаване на заложници в Близкия изток, издирване и ликвидиране на терористични групи, действащи в Съединените щати, даже в дискретното очистване на неколцина опасни хора по света.
Само преди месец с помощта на летящ микроробот неговият отряд бе причинил фатален инфаркт на един особено зъл южноамерикански наркобарон. През отворен прозорец на втория етаж Делта Две беше вкарал устройството, снабдено с тънка като косъм титанова игла, инжектираща силно съдосвиващо средство, в дома на наркобарона, бе открил спалнята му и го беше убол в рамото. Микророботът бе излетял през прозореца преди човекът да се събуди с болка в гърдите. Докато съпругата на жертвата повика лекар, отрядът от Делта вече летеше към родината. Без насилствено влизане. Естествена смърт.
Красота.
Още по-наскоро друг микроробот, намиращ се в кабинета на известен сенатор, за да следи личните му срещи, беше записал сензационен полов акт. Отрядът от Делта шеговито наричаше тази операция „внедряване в тила на врага“.
През последните десет дни бяха затворени в тази палатка и Делта Едно с нетърпение очакваше края на това наблюдение.
„Останете скрити. Наблюдавайте сградата — отвън и отвътре. Докладвайте на диспечера си за неочаквани събития“.
Делта Едно бе обучен никога да не изпитва чувства при изпълнение на задачите си. По време на инструктажа за тази операция обаче пулсът му определено се беше ускорил. Инструктажът беше „безлик“ — всеки етап им се обясняваше по секретни електронни канали. Делта Едно не знаеше кой е диспечерът, който ръководи операцията.
Тъкмо приготвяше дехидратиран протеинов порцион, когато часовникът му изпиука едновременно с часовниците на другите. След секунди комуникационното устройство до него запримигва. Той заряза храната и вдигна комуникатора. Другите двама мълчаливо го наблюдаваха.
— Делта Едно.
Двете думи мигновено бяха разпознати от софтуера за регистриране на глас. Всяка дума получи цифров код, който беше шифрован и пратен по сателит в другия край на връзката. Там подобно устройство разшифрова цифрите и ги преведе в думи с помощта на електронен речник. Накрая думите бяха изречени от електронен глас. И всичко това за осемдесет милисекунди.
— Тук диспечерът — каза човекът, който ръководеше операцията. Електронният глас на комуникатора звучеше зловещо — изкуствено и безполово. — Докладвайте оперативната обстановка.
— Всичко се развива според плана — отговори Делта Едно.
— Отлично. Внасям промяна във времето. Информацията ще бъде оповестена довечера в осем часа източно време.
Делта Едно си погледна часовника. Още само осем часа. Работата му тук скоро щеше да приключи. Това го ободри.
— Има още нещо — продължи диспечерът. — На сцената се появи нов играч.
— Какъв нов играч?
Делта Едно внимателно изслуша отговора. „Интересна игра“. Някой играеше сериозно.
— Смятате ли, че може да й се има доверие?
— Трябва внимателно да се наблюдава.
— Ами ако има проблеми?
Отсреща отговориха без никакво колебание.
— Заповедта ви остава в сила.