Метеоритът

111

Времето се бе успокоило и в купола цареше тишина. Въпреки това директорът на НАСА Лорънс Екстром дори не се беше опитвал да поспи. Бе прекарал цялото време сам — крачеше из купола, взираше се в метеоритната шахта, прокарваше длани по вдлъбнатините на гигантската овъглена скала. Накрая взе решение.

Сега седеше пред видеофона в ПСП и гледаше уморените очи на президента на Съединените щати. Зак Херни бе по халат и изобщо не изглеждаше весел. И щеше да помръкне още повече, когато чуеше какво има да му казва Екстром.

Когато директорът свърши, на лицето на Херни се бе изписало смущение — сякаш още бе прекалено сънен, за да разбере смисъла на казаното.

— Чакай — каза президентът. — Сигурно връзката е лоша. Значи НАСА е получила координатите на метеорита от засечено радиосъобщение — и после е инсценирала откриването му от ПОСП, така ли?

Екстром мълчеше сам в мрака. Искаше му се да се събуди от този кошмар. Мълчанието очевидно не допадна на президента.

— За Бога, Лари, кажи ми, че това не е вярно!

Устата на директора пресъхна.

— Ние открихме метеорита, господин президент. Нищо друго няма значение.

— Кажи ми, че това не е вярно.

Тишината прониза ушите на Екстром като глух рев. „Трябваше да му кажа“ — помисли си той.

— Господин президент, провалът с ПОСП щеше да ви провали на изборите. Когато засякохме радиосъобщение, споменаващо за голям метеорит в леда, видяхме възможност да се върнем в борбата.

Херни се смая.

— Като имитирате откритие на ПОСП ли?

— ПОСП така или иначе щеше да заработи нормално, но не достатъчно скоро за изборите. Резултатите от първичните избори бяха лоши и Секстън нападаше НАСА, затова…

— Ти си луд! Ти си ме излъгал, Лари!

— Възможността ни се предостави сама, господин президент. Реших да се възползвам от нея. Засякохме радиосъобщението на канадеца, открил метеорита. Той загина по време на буря. Никой друг не знаеше за съществуването на метеорита. ПОСП орбитираше в района. НАСА имаше нужда от успех. Разполагахме с координатите.

— Защо ми го съобщаваш сега?

— Реших, че трябва да научите.

— Знаеш ли какво ще направи с тази информация Секстън, ако се добере до нея?

Екстром предпочиташе да не се замисля за това.

— Ще каже на света, че НАСА и Белият дом са излъгали американския народ! И знаеш ли, ще е прав!

— Вие не сте излъгали, господин президент. Аз излъгах. И ще подам оставка, ако…

— Ти не разбираш, Лари. Аз се опитвам да управлявам страната с честност и почтеност! По дяволите! Тази вечер всичко беше чисто. Достойно. А сега научавам, че съм излъгал света?

— Това е съвсем малка лъжа, господин президент.

— Няма такова нещо, Лари — кипна Херни.

На Екстром му се струваше, че стаичката се свива около него. Имаше да казва на президента още много неща, ала разбираше, че трябва да почака до сутринта.

— Съжалявам, че ви събудих. Просто реших, че трябва да научите.

В другия край на града Седжуик Секстън отпи глътка коняк и все по-раздразнено закрачи из апартамента си.

„Къде се губи Гейбриъл, по дяволите?“