Операция „Звезден гост“

122

Мяташ пришълеца върху раменете си и неволно изпъшкваш. Тялото му е ужасно тежко. Прикрепяш го на място с една ръка, с другата отмяташ задната стена на палатката и се измъкваш навън. Експлозиите са стихнали, но откъм поляната сега долитат писъци, заглушавани от автоматна стрелба. Изправяш се и прегърбен под товара побягваш през храстите.

Още преди да си изминал двайсет крачки, от джунглата срещу теб изскачат трима десантници. Нямаш време дори да залегнеш. Раздава се трясък на автомати и усещаш два жестоки удара в гърдите. За щастие костюмът те предпазва от куршумите, а сетне става нещо невероятно. Командосите застиват на място. Очите им са широко разтворени и напълно безизразни.

— Бягай… — прошушва зад гърба ти немощният глас на Дани. — Блокирах ги… за малко… Остави ме, помисли за себе си…

— Трай! — свирепо отвръщаш ти. — Ще се измъкнем заедно.

И отново побягваш напред.

Мини на 196.