На един мост над Аракуана шофьорът спира, оглежда се и изхвърля екипировката ти във водата. Тежкият костюм потъва веднага в мътната река.
След малко повече от половин час вече сте в някакъв склад на пристанището. За твоя изненада всичко е минало без премеждия. Шофьорът те оставя да чакаш в кабината и след десетина минути се завръща, водейки огромен мъжага, облечен с протрити панталони и мръсносива фланелка.
— Това е Диего, сеньор. Мой добър познат. Дадох му парите и още довечера ще ви натовари на параход за Мексико. А сега сбогом…
Мини на 130.