349

Намираш едно полупразно барче, поръчваш си питие и слагаш пред бармана една златна монета. Очите му светват.

— Това е твърде много, сеньор… Колко да ви върна?

— Задръж рестото, амиго — усмихваш се ти. — Ще получиш още толкова, ако познаваш някой, дето да ми уреди пътуване до Мексико.

Барманът също се ухилва.

— Без излишни формалности, нали, сеньор? Е голям късмет имате. Тъкмо ми е дошъл на гости такъв човек. Елате отзад.

Заобикаляш тезгяха и барманът те въвежда в малко складче, задръстено с кашони и каси. Но не виждаш никого. Отваряш уста да запиташ къде е човекът… и в този момент под ребрата ти се забива нож. Рухваш на пода и последната ти мисъл преди да умреш е, че златото не винаги помага.

Загрузка...