Операция „Звезден гост“

317

Уви, въпреки дребните си размери пришълецът е прекалено тежък. След четвърт час тичане през джунглата спираш съвсем изтощен и го оставяш на земята.

— Благодаря ти, приятелю… — прошепва Дани. — Не се обвинявай… Ти направи каквото можеше… А сега сбогом… и помни… че имаш един последен подарък от мен… Ще разбереш… когато… когато…

Той не довършва. Тялото му изведнъж трепва и се разпада на облак синкави искрици, които бавно изгасват. След няколко секунди от Дани няма и следа.

С болка в сърцето ти се изправяш и продължаваш на изток. Сега можеш да се движиш с пълна скорост и още преди нощта ще достигнеш края на платото. Но каква полза? Всичките ти усилия не помогнаха да опазиш живота на космическия посетител. В крайна сметка операция „Звезден гост“ ще завърши с неуспех.

Мини на 329.