Операция „Звезден гост“

91

При други обстоятелства навярно хиляди камери биха снимали космическия посетител. В очакване той да е дребен и зелен, огромен и обрасъл с пипала, или изобщо да има най-смахнат вид. Едно обаче е сигурно — никой в целия свят не би очаквал гостът да изглежда точно по този начин.

Привел глава, през тесния отвор се измъква… известният актьор Грегъри Пек. Такъв, какъвто го помниш от ролята на Атикус Финч във филма „Да убиеш присмехулник“. Докато зяпаш, онемял от смайване, той бавно избърсва очилата си, удостоява те с широка холивудска усмивка и тържествено изрича:

— Добър ден, уважаеми служителю на Проект „Хеспериди“.

Не, разбира се. Това не може да бъде истинският Грегъри Пек. Или е халюцинация, или внушение. Пък и нито един нормален човек не би говорил чак толкова официално.

— Нека видът ми не те изненадва — продължава видението. — Истинската ми външност е съвършено различна и ти би могъл да схванеш само малка част от нея. Без този маскарад не бихме успели нито да разговаряме, нито да се разбираме. Това, което виждаш, е само илюзия. Внушение, подобно на вашата хипноза. Както и думите ми в момента — всъщност аз не мога да издавам звуци. Избрах този образ просто за удобство при общуването.

Купища мисли прелитат през главата ти толкова бързо, че дори не успяваш да ги осъзнаеш. Но пришълецът отново се усмихва.

— Не, уверявам те, че това не е глупава шега. Нито си правят с теб експеримент, нито е някаква по-особена тренировка. Ако тук беше Морти… предполагам, че щях да избера друг образ, за да му се покажа — от това, което знаеш за него, съдя, че двамата сте доста различни. Както разбираш, чета и мислите ти.

Е, да, вече си го разбрал. Само че сега няма време за празни приказки. Отваряш уста да кажеш нещо, но Грегъри Пек вдига ръка с изящен жест.

— Знам, трябва да ми кажеш добре дошъл, да ме убеждаваш да дойда с теб и така нататък. Прочетох в паметта ти за специалното ти обучение, тъй че съм наясно какво предвижда то в подобни случаи. Сега обаче нещата са малко по-различни. Ако си се поотърсил от шока, можем да седнем и да поговорим.

Свиваш рамене. Всичко е нелепо, като в някаква идиотска комедия.

— Ами… Добре… Май все пак беше за предпочитане да се покажеш като малко зелено човече. Нямаше да ми дойде толкова неочаквано.

— Донякъде имаш право но тогава щях да ти изглеждам чужд и заплашителен. А сега подсъзнателно ме възприемаш като равен, което е по-близо до истината.

Каква линия на поведение ще избереш?

Ще седнеш да разговаряте на поляната — продължи на 124.

Ще помолиш пришълеца да влезете в диска — мини на 95.

Ще му предложиш да се отдалечите от поляната и тогава да разговаряте — прехвърли се на 71.

Изобщо ще се откажеш от разговор — попадаш на 42.