Операция „Звезден гост“

284

Шофьорът извива глава към теб и се усмихва.

— Ще ви откарам до пристанището, сеньор. А там вече, ако имате късмет, може и да се промъкнете на някой кораб. Това искате, нали?

Питаш се какво да кажеш, но шофьорът не чака отговор.

— Сигурно се чудите как тъй всичко стана толкова бързо. Е, чух стрелбата отдалече. Това не ви е като в Северна Америка, сеньор. Тук е нормална гледка да видиш как някой бяга нощем я от полицията, я от гвардията. А пък аз си имам стари сметки за уреждане… Преди две години, по време на селските бунтове… цялото ми семейство…

Той стиска зъби. Няколко минути в кабината царува мълчание, после шофьорът продължава:

— Пък и вече бях чувал за вас. Цял следобед ви търсят, обаче на север от тук. Разправят нещо за шпионаж, за вражеска провокация… Не ме интересува. Откарвам ви до пристанището… и Бог да ви пази.

Мини на 341.