Затаяваш дъх и протягаш ръце напред. Усещаш, че под пластмасовите ръкавици дланите ти са потни, но нищо не можеш да сториш. Трябва да работиш съвсем бавно и предпазливо.
Следващите няколко минути преминават като в кошмарен сън. Ала най-сетне бомбите са обезвредени и ти се отпускаш изнемощял в пилотското кресло. Впрочем тук те очаква приятна изненада — втори, почти пълен пакет бисквити се търкаля на пода.
След малко вече тичаш обратно със скъпоценната плячка.
Продължи на 132.