Операция „Звезден гост“

202

Когато се връщаш при лежащия пришълец, той едва отваря очи. Виновно свиваш рамене.

— Нищо не мога да ти предложа. Ако изчакаш малко, ще потърся нещо из джунглата…

— Недей… — прошепва той. — Ще ми мине… И вземи да свалиш тоя шлем. Няма опасност от заразяване, а усещам, че се задушаваш…

С готовност сваляш шлема. Въздухът наоколо е топъл и влажен, но след задухата в херметичния костюм имаш чувството че си попаднал сред блажена прохлада.

— Така… — промърморва пришълецът. — А сега седни да си поговорим.

Сядаш до него. Сам не знаеш защо настроението ти изведнъж е станало толкова бодро, но подозираш, че извънземният ти познат има пръст в това.

— А ти пък престани да се правиш на Грегъри Пек. Преди малко не успях да те подхвана само защото не знаех колко си нисък.

Артистичната физиономия те оглежда смутено.

— Ами какво да правя… Не открих в паметта ти друг образ с подходящ ръст… освен този.

Фигурата на Грегъри Пек се замъглява и след секунда на тревата пред теб вече лежи дребосъкът Дани де Вито, облечен в измачкан бял костюм. Избухваш в смях.

— А, не! Това вече е прекалено нелепо!

— Жалко… — промърморва пришълецът. — Харесваше ми името Дани… Ние нямаме имена… поне така, както го разбирате вие…

— Добре де — уверяваш го ти. — Ще те наричам Дани, щом така ти харесва. Обаче остави тия фокуси и дай да те видя в истинския ти облик.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм.

Ново замъгляване и вместо Дани де Вито пред теб се появява дребно човекоподобно телце, облечено в плътно прилепнал комбинезон от лъскава сребриста материя. Главата е несъразмерно голяма, гола, с огромни бадемови очи, миниатюрна уста и едва забележим нос.

— Не те ли смущавам в този вид? — пита съществото, без да помръдва устни.

— Не — искрено отговаряш ти.

— Добре… А сега извинявай… но трябва малко да си почина.

Мини на 250.