Намигваш на Дейв.
— Направи ми една услуга, приятел. Ако пак се обади Морти, кажи, че не си ме виждал. Писна ми да ме правят на глупак.
— Дадено! — с готовност отвръща той и яките му зъби проблясват в широка усмивка.
Все още възмутен от плитките трикове на Морти, ти се прибираш и заключваш вратата. На няколко пъти телефонът звъни, но тъй като подозираш кой може да се обажда, не вдигаш слушалката.
Приготвяш си обяд в малката кухничка и тъкмо сядаш да хапнеш, откъм хола отново долита телефонен звън. Ядосано тропваш с длан по масата. Е, това вече е прекалено! Няма ли право човек да обядва на спокойствие в собствения си дом?
Ако все пак решиш да отговориш, прехвърли се на 21.
Ако продължиш да се укриваш от Морти, мини на 9.