Операция „Звезден гост“

95

Вдигаш ръка и посочваш към диска.

— Не може ли да влезем вътре? Страхувам се, че ако пристигнат още десантници…

Гласът на Грегъри Пек става насмешлив.

— Знам какво те интересува. И да влезем, няма да разбереш нищо от апаратурата ми. Изобщо не прилича на вашата — ако не вярваш, погледни я.

Е, щом сам ти предлага… Отиваш за всеки случай до люка и хвърляш поглед вътре. Гледката е безкрайно интересна — различните участъци от стените променят цветовете си, трептят с различна сила и скорост, по тях непрекъснато се образуват милиони безформени петънца. Но пришълецът има право. Видяното не ти говори абсолютно нищо.

— Колкото до десантниците, апаратурата вече няма да ни опази — обажда се зад гърба ти Грегъри Пек. — Системите за защита бяха сериозно повредени при сблъсъка с изтребителя, а ударът в земята направо ги довърши. Един куршум да изстреляш по корпуса, всичко ще експлодира — и то така, както не можеш дори да си представиш.

Преди да си отворил уста, пришълецът добавя:

— Не говори, разбрах те. Щом искаш, можем да се отдръпнем в джунглата и да обмислим какво ще правим.

Мини на 71.