Операция „Звезден гост“

154

Вцепеняваш се неподвижно. В следващата секунда десантникът се озовава с единия крак на дънера, а с другия — върху бедрото ти. Резултатът е закономерен — той губи равновесие, размахва ръце и рухва тежко на земята. Чуваш го как изрича нещо дълго и съвършено нечленоразделно, после се изправя с ръмжене:

— Проклетите клони!

Ухилваш се въпреки болката в бедрото.

— Няма нищо смешно — обажда Дани. — Всеки може да бъде заблуден чрез внушение.

Изчаквате още половин час, докато командосите отново се събират на поляната около диска.

— Още се чудят дали да обстрелят корпуса или да го пробият с насочен взрив — тревожно съобщава пришълецът. — А аз не мога да им позволя нито едното, нито другото.

— Какво толкова ще научат от нещата ти?

— Абсолютно нищо. Няма да разберат действието дори на най-простите апарати. Но защитната система на диска е унищожена и ако нещо избухне до него, ще предизвика невероятна експлозия. А това ще ги убие до един. И нас също — прекалено сме близо.

— Тогава изтрий от главите им спомена за това място и ги прати да си вървят.

Дани те поглежда загадъчно с грамадните си тъмни очи.

— Ти май ме смяташ за всемогъщ. Няма да стане. С всеки подобен фокус губя енергия. А дори и да ги пропъдя… на други места мнозина знаят къде съм паднал. Пак ще се върнат.

— Тогава…?

— Каквото и да направя, не мога да ги спра. Всъщност това е и най-доброто — да унищожат апарата. Но ще им внуша идеята да се оттеглят на безопасно разстояние. Така и ние с теб ще имаме време да избягаме. Е, поне се надявам… Не гарантирам за успеха на внушението.

Мини на 89.