Прикриваш се в храстите и изчакваш четвърт час, но след изчезването на стареца пътят е съвършено безлюден. Най-сетне решаваш, че няма опасност и продължаваш напред. Отвъд моста реката пада с грохот по стръмните склонове на платото, а пътят лъкатуши край нея. Сред здрача различаваш долу светлинки в прозорците на няколко колиби.
Внезапно отдясно долита вик:
— Не мърдай! Горе ръцете!
Трескаво завърташ глава, но не виждаш нищо освен скали и храсти.
Ако се подчиниш на заповедта, мини на 59.
Ако побегнеш надолу по склона, продължи на 81.
Ако имаш оръжие и искаш да стреляш по посока на гласа, ще попаднеш на 8.