Операция „Звезден гост“

124

Сядате на тревата и Грегъри Пек започва разказа си, поклащайки замислено глава.

— На много места по вашата планета имаме нещо като автоматични спасителни пунктове. Нали разбираш, за в случай, че някой от нас закъса. От тези пунктове можем да бъдем изстреляни в космоса, където да ни прибере спасителен апарат. Но дори и най-добрата апаратура се нуждае от… нека да го наречем техническо поддържане. Затова през определени интервали идва техник да провери дали всичко е наред. Този път дежурен бях аз. Само че славният вожд генерал Гарсия…

Презрително размахваш ръка.

— Никакъв славен вожд не е той. Просто един параноик, обзет от манията да завладее света.

— И аз се досещам за нещо подобно, но онези в хеликоптерите мислеха за него точно така. Затова употребих израза…

Неволно трепваш и обръщаш глава към труповете в края на поляната.

— Ти ли ги застреля?

Грегъри Пек рязко скача на крака.

— Не! Направих им… как бихте го нарекли вие? Преоценка на ценностите? Обучение в добро? Психично оръжие? О, по дяволите! Във вашия език изобщо липсват думи за това. Колкото и наивно да звучи, нека кажем просто, че им показах какъв отвратителен живот водят и ги направих добри.

— Значи хей-така — щракваш ти с пръсти. — Раз-два и готово.

— Не е много сложно — въздъхва пришълецът и лицето му се изкривява от болка. — Каквото и да си мислиш, при вас дори и най-големите престъпници имат ясна представа за добро и зло. Само че за съжаление не предвидих последствията. Припомняйки си какво са вършили досега, те се самоубиха до един. От презрение към себе си и срам… Животът им тежи на съвестта ми. Да, разбирам, че си на друго мнение, но ние схващаме нещата именно така.

Мини на 215.