Операция „Звезден гост“

235

В очите на генерала изведнъж пламва ярост. Той изскача иззад бюрото и с всички сили те блъсва в гърдите.

— Сядай! Сядай, кучи сине!

За щастие ударът ти е придал правилна посока и ти рухваш в грамадно кожено кресло. Гарсия стои пред теб разтреперан, озъбен, със стиснати юмруци. Вече не се съмняваш — този човек е луд.

— И защо всички вие, гринговците, толкова обичате да се перчите? — злобно пита той, явно без да очаква отговор. — Да, имам човек в Проекта. И между нас казано, същият боклук като теб. Колко пъти съм му казвал: омбре, щом си в моя кабинет, седни. Недей да стърчиш като върлина. Обаче не! Непременно трябва да покаже колко е висок!

Няколко секунди генералът мълчи, а когато проговорва отново, тонът му е съвсем друг — печален и почти дружелюбен.

— Е, кажи какво да те правя сега? Защо ти трябваше да отваряш дума за агенти в Проекта? Правиш ми се на много умен, нали? А после — пак Гарсия виновен! Лъжат! Всички лъжат! Гарсия обича хората! Гарсия обича своя народ! Гарсия обича целия свят! Ако върши нещо жестоко, то е в името на идеалите, в името на всеобщото добруване. И ще продължи по пътя си, каквото и да става. Да, онези идиоти взривиха кораба, като се опитаха да влязат, но това не променя нищо. Друг ще дойде и този път ще бъде мой.

Генералът млъква и леко кима на някого зад гърба ти. Преди да успееш да направиш каквото и да било, отеква оглушителен изстрел, върху тила ти сякаш се стоварва падаща скала и светът мигновено потъва в мрак. Проект „Хеспериди“ остана с един агент по-малко…